Благодаря , че си отделил време да ми отговориш. Обсъждайки проблема в публичното пространство , може би , е шанс открито да се говори затова , къде е разминаването..... Сблъквам се непрекъснато с такива въпроси и се опитвам да търся отговори . Съжалямам , ако някъде нарушавам твоите мисли , но да помогна , звучи все едно да попиташ такъв човек как е . Не съм дребнава , а се опитвам да бъда обективна.
Ето виждаш ли как измести без да си искаш темата и отиде към работодателите. Мога и тук да кажа позиция , защото се опитвам да балансирам в едно общество с твърде много предразсъдъци и комплекси.
Продължение :
Думата дефицит просто много ми хареса , щото все разни думи -заместители - не инвалиди , не хора с увреждания , ами какво и... е и на теб ти направи впечетление . Ами точно там е въпроса , не в ДЕФИЦИТА , а в ранимостта на човешката душа .
А тръпката , доколкото си спомням тя не е проблем само на хората , за които се пише тук. Хубаво е да се получи нужната хармония в общуването , а тя не винаги се получава. За голямо съжаление , тук трябва не да се налагаш като човек , който може да се справи , а по някакъв начин да компенсираш липсващото като мислиш една крачка напред и интуитивно усещаш. Изобщо не е лесно и изморява , ужасно изхабява .
Неведоми са пътищата на чуствата , но неведоми са пътищата и на тяхната проява в конктетиката на действителността.
Изключително много ми хареса сентенцията накрая , макар , че и тук имам дребни преправки :
По- добре да си самотен сам , отколкото да си непълноценен с някой , който не те разбира .
Ти си.