Вярно е, трудно е да повярваш, че някой може да предлага безвъзмездна помощ. Може авторът на темата да е искрен, но........когато се замислиш.....до къде биха стигнали силите на един човек да помага безвъзмездно. И ако той просто се откаже от едно такова, добронамерено, но не напълно искрено и спонтанно приятелство, това може да нарани твърде силно другата страна. Имам познати, също родители на дечица с различни заболявания, които приемат много тежко това нещастие, толкова тежко, че понякога дори на мен ми е трудно да общувам. А би трябвало да ги разбирам добре. Нали и аз съм като тях. Не е лошо да предложиш ръка, но трябва да си сигурен, абсолютно сигурен, че знаеш какво правиш. И ако е така, ще имаш и нужното търпение и желание да убедиш околните в своята искреност.
Severous_Snape, по отношение на нападките......ето тук си и прав и не съвсем. Когато беше съвсем малък, моят син приличаше на всяко друго дете, заболяването изобщо не му личеше. Много от околните не забелязваха, да не говорим за случайни хора.
Защо си прав. Веднъж, в кварталната градинка срещнах майка с 2-3 годишно дете. Дъра - бъра, заприказвахме се. Тя се държеше странно, а-а-а детето да залитне - тя тича, кихне - тича, просто си играе - пак тича. Накрая подметнах нещо от типа - нищо му няма на малкия и да падне в пясъчника, няма да се удари!!!! В резултат бях изядена с парцалите, защото детето било с нещо си.....не знам точно, операция някаква, и аз нищо не съм разбирала, и изобщо не било моя работа и й било писнало.... А не си прав, защото си има хора, които напълно си заслужават подобно отношение, и дори повече от обикновени нападки

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите