Донякъде съм съгласен с теб - проблемът е че не мога да те разбера напълно - може би защото никога не съм срещал проблеми от този вид. Съгласен съм и че в повечето случаи здравите хора не ни разбират - но от друга страна - те пък не са и длъжни да разбират когото и да било и имат право да бъдат каквито си искат. Въпросът опира до това как можем ние да използваме ситуацията за да се чувстваме добре. Тук въображението ми се развихря - трябва ли да страдаме, защото някой не ни приема и разбира? Трябва ли да принуждаваме някой да вкарва някакви закони, когато е явно че не го интересуваме кой знае колко. Просто трябва работим работата, която ни харесва и да игнорираме този който трябва, да приветстваме този който трябва - така, както би постъпил здрав човек. От болка няма смисъл, защото никой не ни е длъжен, нито пък ние сме длъжни някому. Моят съвет към теб е:

БОРИ СЕ ЗА ТОВА, КОЕТО СИ ЗАСЛУЖАВА. НЕ СЕ ЗАДОВОЛЯВАЙ С ПО-МАЛКО ОТ ТОВА, КОЕТО ТИ Е НУЖНО. ДАЙ ИМ ДА РАЗБЕРАТ, ЧЕ ТИ НЕ СТРУВАШ ПО-МАЛКО ОТ ТЯХ - НИТО ПЪК ПОВЕЧЕ - БЪДИ ЕДНА ОТ ТЯХ. АКО ИСКАШ ДА ПОМОГНЕШ НА НЯКОЙ НЕ Е НУЖНО ДА ПИТАШ НИКОЙ ОСВЕН СЪРЦЕТО СИ.