Здравейте,
Пиша пак за да разкажа и споделя как продължават при мен нещата,както и други мои питания и хрумки.
Положението при мен няма промяна от последният път когато писах.Пак съм в едно антре,няма много светлина,винаги е хладно и никак не е подходящо за работа.
Там съм с още една колежка,която е пенсионерка и работи по заместване.Предполагам,че са я сложили при мен за да не изглежда това изолиране само към мен.Седя на празно бюро и никой не ми дава никаква работа,а другите имат макар и малко по това време на годината.Аз поразпитах за нещата около назначаването ми и разбрах,че тази длъжност „технически сътрудник” на която сме назначени ние по програмата не е реална а само заради нас.Реално нужда и работа за нас няма,не мога при това положение и с тези почти никакви пари дадени като подаяние да се чувствам добре.Кой би се чувствал равноправен и независим, достойно упражняващ труд след като този труд реално го няма,след като е сложен някъде като непотребна вещ и взима пари които нито могат да го издържат,нито да го направят спокоен и независим финансово от другите,а това аз наричам равен и достоен шанс и независимост.
При мен има и други много болезнени неща.Аз имам дъщеря,живея с родителите си и едва ли тази работа ме прави независима от тях,а би трябвало да е така.
Другото нещо е,че аз имам завършени семестриално магистърски степени по социална работа и психотерапия.
Мисля,че съм се борила достатъчно за да имам по-достоен и наистина полезен за мен и другите труд.
Забелязали ли сте колко от програмите,проектите и другите инициативи се правят от екипи в които сред експертите има и хора с увреждане,а и обучени такива?
Мисля,че повечето от вас ще се съгласите,че повечето неща които се правят уж за наше добро се правят някъде по някакви кабинети,от някакви специалисти,но специалисти,които нямат емоционалното и човешко преживяване,какво е да си с увреждане и да живееш точно тук и в това общество.
В никакъв случай не ме разбирайте погрешно,че само аз съм компетентна или знам,в никакъв случай не казвам това.
Казвам само,че съчетанието на това че съм хем човек с увреждане и от преживелищен опит знам какво е,хем съм обучен помагащ професионалист,може да бъде от полза ако имам шанс да бъда там,където тези неща ще са нужни и полезни.
Аз съм вече на 40 години и ме ужасява това безмислено стоене и вегетиране на празно бюро,когато мога да бъда полезна с това което съм,а от там и наистина удовлетворена от себе си и труда си.
Бих искала да ми кажете какво мислите и да ме посъветвате как да постъпя по-нататък?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може ли някой да ми каже защо темата ми е с катинар,не мога да пиша в нея и трябваше да отворя нова по същия въпрос?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"...Кой би се чувствал равноправен и независим, достойно упражняващ труд след като този труд реално го няма,след като е сложен някъде като непотребна вещ и взима пари които нито могат да го издържат,нито да го направят спокоен и независим финансово от другите,а това аз наричам равен и достоен шанс и независимост....."

Eдинствения начин да бъдеш равноправна с другите, който аз виждам е да спреш да мрънкаш, да напуснеш тази работа и да си намериш друга без някаква специална програма - а като всички други хора.

Ами аз нака и искам,да си намеря свободно работа,ама навсякъде ми повтарят,че не могат да ме приемат заради увреждането ми(казано под различна форма),не изтъкват професионални причини и не е заради това,че не си разбирам от работата.
А и не мрънкам,а просто споделям и искам съвет и мнение,ама добронамерени.
Още не съм напуснала тази работа защото имам дъщеря и въпреки,че повечето неща ги поемат родителите ми и моите 160лв. могат да направят нещо поне за дъщеря ми.Никога не бих напуснала ей така напълно безодговорно макар,че това положение вече напълно ме е побъркало от усещане за безнадеждност!
Виждам обаче,че Вие се включвате старателно и бързо в моите теми и то много агресивно и нападателно.Не мога да гадая какъв проблем имате с мен или с хората с увреждане,но нищо не разбирате!
Не съм твърдяла никога,че мога да се справям толкова лесно като здравите,че нямам нужда от малко подадена ръка и шанс да се докажа.Казвам точно обратното,че това тук или не става и всеки гледа да те смачка,ако те види,че се опитваш да успееш или ти дава подаяния и милостиня,като на нищожество,а не шанс като на можещ човек с потенциал да бъде полезен на себе си и на другите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Неслучайно пиша в този клуб. Аз също съм човек с увреждане - 80% диагноза панхипопитуитаризъм с инвалидна пенсия - 265 лв. Никога (ама никога) не съм се поставял по-долу от другите това е от ранно детство до сегашни дни. Приел съм си тялото още когато съм бил някъде около 16 годишен. Влязох в живота како всички други и така карам досега. На никой от моите колеги не му е хрумвало да ме мисли за по-различен нито пък аз съм се мислил - просто аз се чувствам равностоен на всеки друг човек от тази държава. Не знам защо сметна, че искам по някакъв начин да те уязвя. Всичко, което съм искал сега и преди това е да ти помогна със съвет, при условие, че ти поиска съвет и предишния път и сегашния. Имам пълното право да бъда член от този клуб - както и всеки друг инвалид. Ако искаш да знаеш как съм се справил с конкретни проблеми - кажи - не искам да ти се натрапвам.

Не знам какво можеш и умееш да работиш, но в разсъжденията ти има една голяма грешка - очакваш инициатива и самостоятелно мислене от чиновници... тях цял живот ги обучават да бягат от инициатива и да не мислят, ти им се надяваш.
Всъщност я кажи какво точно умееш... може да мога да ти дам някакъв съвет.


Welcome to the real world!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Май писах по-горе,но пак ще кажа.Завършила съм семестриално магистърска програма точно по социална работа,а също и още една магистърска програма по психотерапия.Когато завърших исках да остана на работа там където учих и си карах стажа,но не ме искаха колегите.Казаха,че е заради увреждането ми,но има и по-дълбоки причини според мен.Точно заради погрешното им схващане за мен винаги страняха от мен,винаги тълкуваха това,което правя и казвам като нещо лошо,а не беше.После опитах и на друго място,но пк същото,а наистина смятам,че точно заради комбинацията от това което съм учила и увреждането ми,преживяванията ми мога да бъда много полезна точно на места,където се правят тези "прекрасни" програми,както и други неща за хора с увреждане,но от хора,които и понятие си нямат как стоят нещата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добре де извинявай!Просто се изразяваш някак...и затова реагирам така.
За да не се повтарям прочети това,което писах към "Морфиус" и кажи какво мислиш,че може да се направи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Защо предишната ми тема е с катинар и не мога да пиша там та трябваше да правя нова?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите