|
Попрочетох това-онова, написано тук и реших и аз да изокам, както е казал писателят, защото ми се струва, че на мен нищо не ми е наред! Ама нищо! Но същот така ми се струва, че не само аз се намирам в такова унизително и обидно положение.
Аз съм на четирийсет и няколко години. Живея в София. Българка съм. Но изобщо не се чуствам българка в собствената си родина. Студено ми е, тъжно ми е, обидно ми е. За мен обстоятелствата са се стекли така, че преди много години съм пипнала гадна болеста, която ме е белязала завинаги - в момента прекарвам живота си на инвалидна количка. Имам семейство - съпруг и две деца. Съпругът ми също има увреждане. Някои предпочитат да ни наричат инвалиди. И от тук нататък започва развързката, значи. Ние всячески се опитваме да докажем, че не сме инвалидни - аз имам висше образование, филолог съм, владея чужд език, ползвам компютър, според някои от тестовете на МЕНСА имам доста висок коефициент на интелигентност. Но България изобщо не ме приема като човек - всячески се опитва да ме убеди, че след като краката ми са парализирани, аз вече за нищо не ставам. Може би защото в тази България хората разсъждават с краката си, а не с главите си.
Мизерните инвалидни пенсии, които двамата със съпругът ни получаваме, общо се равняват на една средна работна заплата в страната. Никой, никъде не ме приема на работа, защото количката ми стряска всеки работодател. Преди две години спряхме парното в апартамента си, сега ни предстои господата от Топлофикация да спрат и топлата ни вода и да ни изправят пред съда, за неплатени сметки за топла вода. Да, ние не сме си плащали сметките за топлата вода, но това не е защото сме капризни глезотии, които искат да получават нещата на аванта. Просто не не ни стигат парите, няма от къде да ги намерим. Предложихме на Топлофикация да плащаме по 20 лева на месец, което представлява голям процент от общия ни месечен доход, но те ни отказаха. Сега ги очакваме всеки ден да дойдат и да си свършат работата. Къпем се вечер, след като изтече работното им време.
Студено ми е в тази България. Чуствувам се чужда, неискана, необичана, ненужна тук. А друга родина нямам....за съжаление.
А вие как се чуствате?
|
Студено ми е
