Попрочетох това-онова, написано тук и реших и аз да изокам, както е казал писателят, защото ми се струва, че на мен нищо не ми е наред! Ама нищо! Но същот така ми се струва, че не само аз се намирам в такова унизително и обидно положение.
Аз съм на четирийсет и няколко години. Живея в София. Българка съм. Но изобщо не се чуствам българка в собствената си родина. Студено ми е, тъжно ми е, обидно ми е. За мен обстоятелствата са се стекли така, че преди много години съм пипнала гадна болеста, която ме е белязала завинаги - в момента прекарвам живота си на инвалидна количка. Имам семейство - съпруг и две деца. Съпругът ми също има увреждане. Някои предпочитат да ни наричат инвалиди. И от тук нататък започва развързката, значи. Ние всячески се опитваме да докажем, че не сме инвалидни - аз имам висше образование, филолог съм, владея чужд език, ползвам компютър, според някои от тестовете на МЕНСА имам доста висок коефициент на интелигентност. Но България изобщо не ме приема като човек - всячески се опитва да ме убеди, че след като краката ми са парализирани, аз вече за нищо не ставам. Може би защото в тази България хората разсъждават с краката си, а не с главите си.
Мизерните инвалидни пенсии, които двамата със съпругът ни получаваме, общо се равняват на една средна работна заплата в страната. Никой, никъде не ме приема на работа, защото количката ми стряска всеки работодател. Преди две години спряхме парното в апартамента си, сега ни предстои господата от Топлофикация да спрат и топлата ни вода и да ни изправят пред съда, за неплатени сметки за топла вода. Да, ние не сме си плащали сметките за топлата вода, но това не е защото сме капризни глезотии, които искат да получават нещата на аванта. Просто не не ни стигат парите, няма от къде да ги намерим. Предложихме на Топлофикация да плащаме по 20 лева на месец, което представлява голям процент от общия ни месечен доход, но те ни отказаха. Сега ги очакваме всеки ден да дойдат и да си свършат работата. Къпем се вечер, след като изтече работното им време.
Студено ми е в тази България. Чуствувам се чужда, неискана, необичана, ненужна тук. А друга родина нямам....за съжаление.
А вие как се чуствате?

Sled tova koeto si napisala, kakvoto i da kaja shte zvuchi gadno i debelashko.

... на всички...
Аз не съм с увреждане /да чукам на дърво/ и заплатата ми, не е лоша...
...ама и тя не стига....
И за съжаление, за да се променят нещата за хората като Вас, трябва да се промени цялата държава - а това е трудно!
Знам, че това не Ви топли, но... разбирам Ви!
...

Сигнатура (до 100 cимвола)...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

sachuvstvam vi stiga da mojeh bih vi pomognala
tujno mi e
viarvaite v mechtite,poniakoga se zbudvat.

s uvajenie: az

Дааааа, сбъдват се... и сега се сбъдна - ...."Про-лет пукна, про-лет пукна, ние не, ние не...."

Kak da zapocha i as ne snam, pri bce toba as cum picatelka na ctigotvorenia -" Bcuchko e lyubov, ycetiya", " Bog e lyubob !" Prirodata i Bcelenata ca vechni !"
Pisha proza, pazkasi i dr., no v Bulgaria ne moje bceki da bude poblikouvan ili da ce opitat da poblikybat, imat ci izbrani hora za tova i drygite ne gi interesybat.
Cega cum ozhenena b America i tyk me poblikybat, zashtoto as moga, as cum ci as! No koe me naprabvi takava? През 1993 на 9 декебри аз катастрофираь на
плождижската магистрала. С на4пени 2те раце, 2та ми крара итежак ъдар б- глажата ми- копма 8 месеца и брадата ми сраъзана. Така 8 месеца б гипс,бах с метални в краката и после ги разбиваха за да ги извадат.Много тежест,мука и болка( преди работех в Софиа- гл. с4етожодител и от1987 - 1993 мои биснес имах магазини) купих си апартамент, и кола Мицибуци. Но бор4етата много и ми откраднаха колата,1000 ДМ -за да ми ъа варнат и после пак 2ри пут и не а видах пове4е. И ас докато се вастанова ас не мога да работа - наеми големи и аз фалипах. Докато доида в сазнание минаха 2 години. Но остахах с криба лава рака и херниа на левиа крак, постоанно с ласти4ен бинт,и пове4хе сам седнало положение. Не ми дадоха пенсиа 1 леб. Но ас сам белазана от Бога и по касно разбрах тоба са уроци на зематъ. Но америцанеца не казва нистхто, те знаат да ови4ат и уважават. Тои ми казва; " Ти си умна и знаея6та, ас це гордея стеб." На маика ми казва; " Мамо, твоата дъ6терая Сузи е професор." Ас умрях и уживах. Сегаси помням как лератите казваха на маика ми ; Ние не знаем гоиспожо дали тя 6те умре или 6те уживее, яремето 6те покаже, 6те 4акаме. Твоето писмо ми стопли ду6ата, ас го 4етох 3 пъти и си поплаках за теб и твоето семеиство, за6тото ас знам, какво е болката, как не полу4их пенсиа и ас на знам какво 6тах да права ако Господ на ба6е ми помогнал. И ас сам болна и ми ттряват лекарства и тои се грижи за мен, 4ак да не повярва 4овек. Но ас ислъ4вам лубов, топлина и знам 4е цамо това може да помогне на цвета.Както ти пи6а това, са6то виждам деткца ръка с о6те не засьхнала кръв по неа как ме гокосва и ме гледат две 4ерни красиви о4и пълни със сълзи. Ови4ам ви, не знам моето писмо дали 6те би стопли, но ре6их да ви напи6а. Благодаря , 4е 6те го про4ете6 и дано с малко те стопли и ти даде надежда!!!
ас съм Сузие Оуен.

aleluq !

You'r catching me at a bad time...