|
за всеки гледал филма е задължително да прочете този анализ -
Много добре е обяснено, че всеки един момент във филма е сън и наистина това е най-логичното нещо. Нолан изследва филмите като мечти и сънища, защото те на практика са такива - нереални, подхранващи въображението ни.
Фактът че Коб накрая намира децата си в същата поза, в която ги сънува подсказва, че това най-вероятно е сън. Разбира се няма как да сме 100% сигурни. И аз след като гледах филма ми се искаше пумпалът да спре да се върти, но всъщност все повече се убеждавам колко по-добро решение е взел Нолан като остави пумпалът да се върти
Разкрита е цялата есенция на филма. Ако не знаете английски ето -
Спойлери
"Филмът не е сън на Коб. „Генезис” е сънят на Нолан, в който Коб е неговото алтер-его. Дори да оставим настрана визуалната прилика между Леонардо и Кристофър, дори и да не вземем под внимание интервютата, които и двамата дадоха, и които недвусмислено насочиха мислите в тази посока, пак би станал очевиден извънфилмовият пласт на „Генезис”, който на практика прави цялата интервенция върху Фишър да изглежда като една крайно очевидна метафора за самия процес на правенето на филми. Ролите може да ги разпредели дори хлапе – Коб е режисьорът, този, който има най-голяма отговорност в продукцията, но и този с най-сериозния залог; Ариадне е сценаристът; Саито е продуцентът – неприятният човек с парите, който иска да контролира всичко и който поставя условията; Еймс е многоликият актьор; Юсуф е техничарят и каскадьорът; Артър е човекът, който носи кафето; и в крайна сметка – Робърт Фишър е зрителят: ако един „инсепшън”/филм е успешен, то публиката е запленена от него и за нула време го качва в топ 3 на imdb."
„Като добър режисьор, Коб е също и добър артист, което значи, че дори, когато прави филм за преследвания със снегомобили, той привнася и част от себе си. Това е Мол – авторският импулс, нуждата да служиш във филма си на собствените си интереси, обсесии и проблеми. Това е, което правят най-добрите режисьори. Интересно е, че Нолан вижда това като проблем; предполагам, че в ръцете на друг режисьор Мол спокойно можеше да се превърне в причината за успеха на Коб, а не за неговата трагедия. Самият „инсепшън” е точно това, което добрите филми се стремят да направят: да излезеш от киното променен с нови идеи в главата си. И на мета-ниво, „Генезис” постига тчоно това. […] По много начини „Генезис” прилича на миналогодишния „Inglorious Basterds”, в който Тарантино виждаше киното като начин да промени света, докато Нолан изследва начините, по които киното променя отделния човек. Целият филм е сън, но на някакво по-мета ниво, това е сънят на Нолан. Той сънува Коб и намира своите собствени моменти на просветление така, както Коб сънува Фишър, за да достигне до собствения си катарзис и промяна.”
Редактирано от drumm на 31.07.10 09:59.
|
Re: "Inception" [re: bananafish]
