|
Засега филма на годината.
И пак дело на един от най-големите ми любимци - Кристофър Нолан.
Превъзходна работа и на любимия му оператор - Уоли Файстър. А Ханс Цимер е великан в бранша, музиката му допълнително допринася много за величието на филма и за усещане на атмосферата в него. Страхотна актьорска игра, Лео отново на висота, голяма работа е и много го харесвам, а голямата находка (макар че тя отдавна си е находка) е Елън Пейдж която е брилянтна просто.
В този филм няма ясно изразени положителни и отрицателни герои, но това е характерно за стилът на Нолан. Героите му най-често правят неща, за които имат лични доводи и причини. И зрителя ги разбира, колкото и лоши да са те в някои моменти. Това е психологически филм най-вече. По един изключително елегантен начин пред нас се поставят философски, дори екзистенциални въпроси, което пак е типично за него. От неговите филми съм гледал Батман: Началото, Черният Рицар, Опасно безсъние, Мементо и Престиж и определено всичките тези заглавия може би без Опасно безсъние са шедьоври.
СПОЙЛЕР
Близкото бъдеще (всъщност може и далечно да е, не се разбира) - намерен е начин да се прониква в човешкия мозък по време на сън и да се извлича информацията от него.
Героят на Лео е такъв професионален крадец, най-добрият, който е ползван от различни корпорации за да им предоставя изключително ценни сведения и да им разкрива тайните на конкурентите. Само че някои обекти са обучени да се защитават и в техния сън това са проекции - които могат да те убият, но само на сън. Усещаш болката която е реална, но не умираш, а просто се събуждаш в реалността.
Коб (Ледо) тръгва на една последна мисия/задача, като мастит бизнесмен (великия Кен Уатанабе) му обещава, че в замяна ще му уреди връщане при децата му в щатите, където той е търсен за убийство...
Лео обаче крие една тайна, която може да застраши цялата мисия и целият екип в нея който е от 4 ма помагачи... Неговият личен асистент (супер попадение с Джоузеф Гордън-Левит), един фалшификатор от супер класа, един загадъчен химик и едно гениално момиче - студентка на баща му, която е архитектът на целият проект (Елън Пейдж). Точно това е ГЕНЕЗИС - да се внедри една идея дълбоко в нечий ум, така че тя да накара субекта да вземе сам дадено решение...
И всичко това на три нива - сън в съня на съня :)))
Съвършено изпипан филма като основна линия на сюжета, актьорска игра, музика и операторска работа. Всичко е изпипано, няма слаби гънки в детайлите, което е много важно.
Това което на мен не ми хареса:
Екшънът беше малко излишен или айде повечко отколкото му трябваше на този филм, а и доста досадно е това да стреляш толкова много по главния герой и да не можеш да го целнеш, в подобни филми подобни неща нямат място. Стрелбата и гонитбите в планината не бяха много на място, но лавината беше страховита.
Много ми хареса обаче битката в безтегловност в хотела - това си е направо култ.
Преследването на Лео (Коб във филма) по тесните улички на Момбаса също беше попадение.
Така да продължа с това което не ми хареса:
Ъъъ защо по дяволите строяха все някакви небостъргачи не можах да разбера. И Коб и жена му Вал (Марион Котияр) и младата Ариадне (Елън Пейдж) все това творяха в сънищата си. Много си блъсках главата над това и според мен отговорът е: това ги/ни заобикаля в по-голяма степен и е по-реално... Особено в едно бъдеще в което явно това ще е картинката и ако създадеш нещо по-различно много лесно ще бъдеш разкрит, че си ''поканил някого'' в сънят си и той ще се усети, че сънува и че му готвиш нещо и ще се опита да се защити някак си преди да си постигнал целта си. Но ако това е оправдание за сънят в който вкараха героят на Силиън Мърфи, не мога да разбера светът в който се бяха опитали да избягат от реалността Коб и Мал защо беше досущ като реалния, нима това им е харесвало??? По-скоро минус или лично раздразнение го наречете, но не ми хареса.
И още нещо, не че това не ми е харесало, но някак си щеше да е много по-силно и на място ако се бореха за нещо фундаментално, а не просто един конкурент иска да прецака друг такъв за негово добро и за доброто на света, а главният герой иска при децата си. Твърде обикновено за един толкова сложен и могъщ филм. Хмм но пък докато пише това ето го и контраргументът - че има ли по-важно от собствнеите ни деца, а има ли нещо по-реално от това да се опитваш да откраднеш нещо за лични облаги и защо пък винаги трябва да се спасява човечеството, светът или да се унищожи някакво глобално зло... Така че нещо по-обикновено и не клиширано, хмм да.
Ама това са дребни камъчета, защото като цяло това е един велик филм, епичен, с огромен размах, невероятен сценарий, режисура, монтаж, ефекти, актьорска игра, музика и висше операторско майсторство. Един филм - свеж полъх от всеобщата сивота и скука.
А финалът на филма - брррр очаквах нещо такова от Нолан и пак се хванах :))
Ами това е трикът или го можеш или не.
Отворения край е поредното доказателство за гения на Нолан, който знае как да провокира съзнанието на зрителя. Накрая всеки вярва в това, което му се иска и всеки сам трябва да си интерпретира филма по свой начин. А ако решиш да търсиш доказателства за една или друга теза - винаги можеш да се заровиш дълбоко в този сън отново и отново и отново и да го изследваш. ОК? И като нищо ще открием много нови неща!
Тотемът се завърта, малко след това екранът става черен и излиза финалният надпис: ГЕНЕЗИС! Все едно те удрят с мокър парцал, хаха :)) Чух разни там възклицания и въздишки на зрителите, такива реакции може да постигне само филм влезнал дълбоко в зрителя. Един Генезис, който е изпълнен и в ума на зрителите. Една проста идея, която ни подхвърля Нолан е посята дълбоко в мислите ни и ни кара да вземем своето решение. Истина или сън? Аде? А може би все още сънуваме? Дълго след края на филма тази идея ще ни терзае, ще ни кара да напрягаме гънките и да се съмняваме, а отговорите, които откриваме ще предизвикват нови съмнения.
Радвам се, че съм споделил този сън с много от тук пишещите, мисля това е един подходящ финал... [/namigam]
по десетобалната система: 8+
|
Re: "Inception" [re: bananafish]
