"мисля, че която и средностатистическа актриса да бяха избрали, аз еднакво щях да се вълнувам от съдбата й"

Това е добрата режисура, за която говоря:)

"Тук и в "Зеленият път" най-ясно съм почувствала това как ето още минута... и няма да те има вече."

За мен най-силното усещане от този род беше в "Dead man walking" на Тим Робинс. Но пък най-мощно като емоция беше когато героят на Том Ханкс в Зеленият Път каза през сълзи "Roll on two".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите