И аз го гледах най-сетне.
Очаквах леко скучноват, но силен и драматичен филм.
Получих горното, но без помен от "скучноват".
Не зная дали защото е по истински случай, но историята ме хвана още от петнадесетата минута, да речем и ме държа до края, като периодично ме изкарваше от равновесие и предизвикваше желание да вляза във филма, въоръжена с автомат и да стрелям по полицаи, медицински работници и други млади мъже...
Странното беше, че изобщо не мога да преценя дали Анджелина Джоли (която не харесвам коооой знае колко) играе добре или зле - мисля, че която и средностатистическа актриса да бяха избрали, аз еднакво щях да се вълнувам от съдбата й - не, не нейната, а на героинята й. Ах, ужасно ме разтърсват такива едни ужасни положения, в които си в патова ситуация и напълно безпомощен (ситуации, присъщи на драматичните сюжети с участие на нацисти или комунисти)

спойлер


Сцената с изпълнението на смъртната присъда ми въздейства много повече от онази в "Танцьорка в мрака", например. Тук и в "Зеленият път" най-ясно съм почувствала това как ето още минута... и няма да те има вече.

Въобще изненадващо силен филм.