Толкова се забавлявах с фразата:
"Ама не.. Сега не е модерно филмите да са удоволствие за зрителя... "

Именно. И аз мисля така.
Не смятам, че съм фен само на комерсиалното кино. Останах разтърсена от Фонтанът, Блясъкът на чистия ум, Къща от пясък и мъгла, гледам разни аржентински, шведски и монголски ленти по фестовете и не съм особено придирчива. Ама все пак мисля, че проклетите филми трябва поне да се опитат да са интересни!

Вчера гледах старите кучета и после половин час четох мнения и се чудех какво намират хората в тази лента. Да, историята започна леко мудно - като епизод от реалния живот... После почнаха нелогичните действия, които все още ми бяха интересни

СПОЙЛЕР

- как нашият изостави, спокойно и невъзмутимо, жадния ранен, а после внезапно си промени мнението и посред нощите хукна да пои умиращия мексиканец. След това взе парите и вместо да ги преведе в швейцарска банка или да побегне към другия край на страната, почна да обикаля из мотелите на 10 км от караваната си и да се занимава с това да пъха парите из вентилацията и да ги изтегля със сложни инженерни пособия от друга стая.
Абсурдно ми се стори и това, че всички го откриваха за половин час, независимо дали имаше или нямаше предавател или в коя страна се намираше.

Предполагам, че идеята да убият главния герой зад кадър е много оригинална, ама все пак... можехме да го гледаме да сглобява безсмислени прътове от колчета за палатка и закачалки, а не му отдадоха дължимото да видим смъртта му. Не че ми пукаше кой знае колко всъщност.

Томи Лий Джоунс можеше да отсъства изобщо и за мене това щеше да допринесе положително за филма (щеше да е половин час по-кратък...). Не ми бяха нужни несвързаните разговори, разсъждения и разказани сънища за непознати личности, да не говорим за финала, който гледах два пъти - да не би да съм изпуснала нещо или файлът да е прецакан. Даже изгледах и надписите - да не би след тях да се появи по-финален финал... Ама не би.

Смисълът на целия филм ми убягна.
Животът е гаден? Да, схванали сме това много преди да ни го кажат братята Коен.
Убиецът е хладнокръвен, точен и полседователен? Да, също като Джон Доу от Седем.
Лошият убива и изчезва безнаказано? Да, така се случи и с Ханибал Лектър, Джак Изкормвача и Зодиак, да речем. Както и с много други.
Възрастните хора се депресират, не се чувстват на място и си спомнят с носталгия за миналото?
Да, виждали сме го в Дърво без корен и къде ли още не, а също и при възрастните си роднини и познати.
Нямаше музика? И това се е случвало. В Проклятието Блеър, Чудовищно и т.н.

Аз не видях нищо оригинално, забележително и запомнящо се. Изобщо не ми осмисли 2007 филмова година.

И като си припомня как навремето бяха номинирани и печелеха оскари толкова хубави филми като Мълчанието на агнетата, Смело сърце, Танцуващият с вълци, Гладиатор, Колкото толкова, Зеленият път, Шесто чувство, Форест гъмп, Титаник, Влюбеният Шекспир, Шоуто на Труман, Спасяването на редник Райънр Изкуплението Шоушенк ... и просто усещам, че съм точно от онези стари кучета, които рядко откриват наистина ХУБАВИ филми като в добрите стари времена.

Редактирано от Kpиc на 21.02.08 23:10.