Абе, пич с неразбираем за нас, простосмъртните, ник...
Не мислех да пиша, но не устоях на твоя пост - явно попадаш в категорията философи и хора със "свръхинтеУект". Това, че филмът имал нещо общо с реалността му дава предимство и го прави класика, така ли? Същото достойнство притежават и документалните филми... Благодаря, че ми отвори очите за добрия и лошия - лошият се измъкна... и какво... следва ли да получим духовен оргазъм за тази "свръхоригиналност"!!!
Както каза Крис, лошият се е измъквал и в други филми, които филми обаче не те принуждават да изтъкваш "неочаквания край" (защо го считаш за достойнство в случая ми убягна... по същия начин свършваха филмчетата от любителската ми камера, като свършеше лентата... гениално, а!) или връзката с реалността за достойнства. Просто защото тези филми не те карат да търсиш под вола теле, за да се захванеш за нещо, оправдаващо двата часа загубено време в съзерцаване на подобна "класика". Филмът определено притежава атмосфера, но само това не е достатъно...
Един хубав филм трябва да въздейства, да те накара да ти трепне сърцето, да те подтикне към преосмисляне на някои неща, да те пренесе в друго измерение (Седем, Смело сърце, Гладиатор...). В кучетата аз усетих само последното - пренесох се в измерението на скуката и досадата от мудните "философски" мисли на шерифа и нелогичните действия на "главния герой". И не ставай смешен с този транспондер - явно ти не си разбрал, но той действа само в определен обхват, трябва да минеш близо до него, за да те регистрира къде си. Така че можеше да си грабне багажа и да отиде където си поиска... а не да прави кръгчета на един километър от къщата си... Да не забравяме, че действието се развива преди почти 30 години.. скриването е било много по-лесно, няма интернет, няма компютърна база данни. Както казваш... ако не си 60 годишен ще го осмислиш ;)
Съжалявам - този филм е всичко друго, но не и най-доброто за 2007-ма. Иначе определено е забавно как банални неща като "неочакван край" и "връзка с реалността" се превъзнасят и се окачествяват като достойнства.
Иначе продължавай с въпросите и размислите..."какво прави онзи черен котарак във вторият хотел, в който главният герой отседна?" Сигурен съм, че рано или късно ще откриеш нещо "много ценно и стойностно", което е убягнало дори и на режисьора. Аз лично нямам време и нерви за подобни интелектуални гимнастики - предпочитам да си пусна един хубав филм...
|