"Добре ти какво очакваш от един филм? да си изгрезеш ноктите от напрежение, да се разридаеш като оплаквачка на погребение, ако е възможно и по някое време да се напикаеш от смях?"
Да, разбира се, защо не?! Силната емоция е индикация за добър сюжет. Жанрът е без значение. И е в пъти по-добре така, отколкото да седиш отегчен, все едно наблюдаваш хората на улицата.
Филмът е разтеглен досадно дълго, играта на Ди Каприо се вижда - а щом видиш, че някой актьор "играе" - значи или преиграва, или не го бива. Аз лично много го уважавам като актьор, независимо от масово разпространеното мнение, но тук прозира. Просто си личи как не му е естествено. Сюжетът е елементарен и на дължината на целия филм избледнява. И ако някой ме пита след две-три години за този филм, бая ще се озоря докато си спомня за какво иде реч. С други думи: от тази история би излязъл един чудесен документален тв. филм.
Извинявай, но "сравнително добър на фона на бозичките" за мен означава глупав. Не съм човекът с големите претенции, но и не са ми паднали толкова много критериите за да харесвам "сравнителни" филми. Докато постоянно се дават оценки като: "става", "гледа се", "ми не е лошо филмчето', респективно и качеството на филмите ще пада все по-надолу. Така че дето викаш ти, че било модерно да се плюе - еми то това не е без причина, нали?!
А да твърдиш, че един филм с компютърни ефекти е боза е точно толкова глупаво, колкото и да твърдиш обратното. Прясно доказателство: "Алатристе", един компютърен ефект няма в този филм, но това хич не му пречи да е тъп като войнишки устав! А от другата страна стои компютърното безумие "Вълкодав". На фона на тия двата, "Кървав диамант" сигурно изглежда като шедьовър, но това достатъчно ли е?! Очевадно е, че летвата е паднала много ниско и голямата заслуга за това е на публиката - сиреч на нас.
Явно за теб има разлика м/у посредствен и лош филм, но за мен няма.
Писна ми от никакви филми.
So this is how liberty dies, with thunderous applause
|