Проблемът на "Алатристе" не е, че е тъп. Гледах го вчера и не ми се стори тъп.
Вярно е, че не ми беше твърде интересен и можех да мина и без него, но пък събуди у мен доста размисли.
Операторското майсторство беше много добро, Виго - също.
И изобщо филмът имаше голям потенциал и можеше да стане чудесен исторически епос с драматичен развой и завършек, ако сценаристът и режисьорът се бяха постарали поне малко:
а) да свържат отделните сцени
б) да ни накарат да ни пука за героите

През голяма част от филма (още щом му хванах цаката) очаквах нетърпеливо как ще минат без предупреждение на следващата сцена, за да мога да се запитам кога ли се развива действието пък в нея - веднага, след 1 година или след 10 години. Точно този странен подход обърква зрителите, които не са чели книгите на Раверте и прави филма да изглежда безсмислен.

Ще използвам за онагледяване на ситуацията един цитат от бивш съклубник:

"това е все едно да екранизираш властелина по следния начин.
първа сцена: старец и дребосък пушат.
втора сцена - някакви черни конници гонят някакви дребосъци из някаква гора.
трета сцена - кръчмарски запой, насред който един дребосък изчезва. и така нататък"