Re:Гледах го най-после / Култура и изкуство / Кино

Като казах различен, нямах предвид коментирания тук Епизод 3, а че цялата сага е различна от всичко останало, познато от киното. Там авторът е имал д...то да постави сам правила и да си ги следва - пък ти ако искаш ги приемай, ако искаш недей. Не мислете, че съм съгласен с всичко, което се случва в тези филми. Специалността ми е свързана с природните науки и ако искам, мога от тази гледна точка да ги направя на нищо. Ама защо да го правя? От последните си пресни впечатления си направих извода, че на този филм трябва да се гледа като на китайските легенди - някой разказва, че някакви хора можели да летят, да се бият с мечове и т. н. а основната идея е някъде зад всичко това, зад декора и елементарната фабула. В колко филми например сме виждали двама влюбени да са изправени срещу порядките на цяла галактика? Да искат да се обичат, но никой да не ги е учил как. И въпреки че любовта им е невъзможна и забранена по всички параграфи, те все пак съумяват да споделят чувствата си, поемайки върху своята съвест всички произтичащи от това съдбовни обществени промени и лични драми. Диалозите им са банални и обикновени, защото те попадат в една от най-баналните житейски ситуации и се превръщат в най-обикновени влюбени млади хора, далеч от всички титли и рицарски санове. Някой беше написал, че STАR WARS се опитва да покаже колко лошо нещо е демокрацията. Не, според мен филмът демонстрира брилянтно колко КРЕХКО нещо е демокрацията и как хората са склонни лесно да заменят свободата с някакъв изкуствено наложен ред, без да си дават сметка кой има изгода от това. Демокрацията е обществен договор, който може да бъде сравнен с кибернетичен модел - в него има три основни елемента: управляващо звено, изпълнителен елемент и обратна връзка. Трудно е при истинската демокрация (а не такава като нашата) да се дефинира точно кое е управляващото звено и кой е изпълнителният елемент - дали народът или неговият представител във властта. Но е сигурно, че изчезне ли обратната връзка, идва диктатурата, а за нея е характерен железният ред, убиващ често всяка свободна инициатива в името на нечий интерес, обикновено представян като обществен. А и не знам как по-добре би могла да бъде илюстрирана поговорката "Пътят към ада е постлан с добри намерения". Анакин не беше нито лош, нито зъл. Той винаги се водеше от благородни според него подбуди или, по-точно, се опитваше да оправдае действията си с тях. Преминаването му към Тъмната страна не беше нито случайно, нито внезапно. Специално в нощта, преди да гледам Е3, гледах отново Е2 и видях със собствените си очи как това преминаване продължаваше непрекъснато през всичките три нови епизода - от началото до края. И то не изискваше никакви усилия - за разлика от канските мъки на Люк да се удържи да не премине на страната на злото. Анакин хлътна с двата крака не защото беше избрал злото, а ей така - от любопитство и инат: а сега да видим пък какво ще стане. Той просто искаше за себе си някои отговори и ги намери по най-лесния възможен начин, без дори да ги е потърсил сам. Ето как едно гордо и нахакано момче забърка невероятни каши само заради собствената си самоувереност, че той е правият и ще нареди всичко идеално, както той го разбира. Един приятел обичаше да казва, че всички правим грешки, но някои правят фатални. А аз обичам да казвам, че лоши хора няма, има само лоши (вредни) последствия от техните постъпки. Дори и Тъмната страна сама по себе си не беше зла, но в случая беше важно кой за какво я използва - а критерият беше много ясно посочен: дали използваш Силата за доброто на другите, или само за свое благо (за познание и самоусъвършенстване или за отмъщение). Ани искаше да се набърка в мръсотията, апосле да каже като Бринти Спиърс "Упс, ай дид ит агейн!" и пак да си излезе чист. Да, ама така не може! И в погледа му след падането в лавата се четеше не болка, не разкаяние, а по-скоро изненада и негодувание: "Точно на мене ли можа да се случи?!"

Ето защо най-правилният подход в случая със звездните войни според мен би бил да се възприеме историята като цяло и да се открият онези неща, които стоят зад "блудкавите " диалози, "ежедневната" актьорска игра и всички останали бум-тряс допълнения. Ами ако вие се намирахте в онази галактика при същите обстоятелства, какво щяхте да направите? Лукас ни показва нещата: "Ето, така стана, ама не се знае дали е било точно така." И ние, зрителите, сме поставени леко в положението на странични наблюдатели. От това, което аз видях, установих, че човекът се е справил твърде прилично. Очаквах едно, а се получи друго - не по-лошо. Напоследък много малко филми ме карат да изпитам тръпки на удоволствие по гърба си и да изляза от залата с усмивка. А този ме накара. Доволен съм! Абе вие да не искате Шекспир?!

----------
Allways look on the bright side of life!