Здрасти! Радвам се, че съм те разсмял. Това беше една от целите ми. Сигурно съм успял да развеселя и други, а някого може би съм натъжил. Вниманието, с което си чела "щуротиите" ми, ме трогва. Обаче, за съжаление, всички тези щуротии са истина и са се разиграли пред очите ми. Сигурно има двойно повече неразказани, защото реалният живот е истинският източник на абсурди, които никой хуморист не може да измисли. Що се отнася до професията на киномеханик, упражнявана някога от мен /като си направя сметка, това са били почти 5 плътни години от живота ми/ - вярно, не съм завършил Техникума по оптика и фина механика /то пък колко ли от практикуващите сега са го завършили/, но ми се наложи като студент да си изкарвам прехраната по този начин. А за действителните ми познания и умения могат да съдят Арена и Гледащият, защото те са хора, които наистина разбират. Освен с прожектиране на филми, съм се занимавал доста успешно и с програмация и реклама на филми, но уви, вече в провинцията не е място за ентусиасти като мен. Тук вече за да станеш име в някакъв бизнес, трябва да си влязъл в него с много пари, натрупани по друг, често неизвестен начин. А ентусиастите само ги използват, докато един ден им кажат: "Вие да не мислите, че не можем без вас!"
Когато човек се вре достатъчно дълго време в абсурдни кина и още по-абсурдни кабелни телевизии /там също имам навъртяни 5 години/, той става свидетел на безброй невероятни щуротии. Слава богу, че вече кино-телевизионният период в живота ми приключи /може и да е за радост на зрителите /. От сега нататък ще бъда само зрител, пък ако някой се заинтересува от опита ми, ще му го предам на драго сърце.
Всичко най-щураво!
От всички изкуства за нас най-важно е киното!
|