Здравей, Енос,

Мелхиседековото свещенство е първообраз за автентичното първосвещенство на първородния син спрямо баща му, което се възстановява след Възкресението на Христос. Левитското свещенство е своеобразна скоба, промеждутъчен период, разпореден след идолопоклонския гаф на Израил, описан в Изход 32. Левиевото/левитовото племе (Левий е чак третият син на Яков/Израил) е заместващо първородната свещеническа приемственост. Божието наказание за идолопоклнството на Израил е именно отнемането на първосвещенството от първородния Му син и временното му отдаване на Левитовото племе.

Цялата библейска история преди Авраам, Исаак и Яков е подоготовка за тяхното и на наследниците им излизане на сцената. Наистина между Ной и разказа с потопа, от една страна, и Авраам и неговите премеждия, от друга, има някакво повествователно и родословно късане на нишката, но сцената с благословията на Мелхиседек е едно от свързващите звена, макар и косвено. Последната благословия преди това е на Ной спрямо сина му Сим (от неговото име е и обобщаващото "семити"). Това е патриаршеска и свещенска приемственост! Макар и все още без наличието на изричен архитектурен храм и изричен свещеническо-обреден канон. Това е в сферата на патриаршеската първообразност, типология. И ето сцената с Аврам и Мелхиседек - предаване и приемане на първосвещенството с благословия, за да се възстанови връзката с първия свещеник и патриарх/отец - Адам и неговия храм (Едем).

Мотивът за свещеническата приемственост е много важен като антидот на някои наивни протестантски тълкувания, че свещеническото посвещение едва ли не във всеки момент може да се отнеме и даде "отгоре" от Бог. Не! Тя винаги трябва да се предаде от човек на човек, по кръв, плът и духовно наследство. Христос възстановява първородния свещенически чин, отнет по времето на Моисей, а не отменя първосвещенството и неговото наследяване, както считат някои радикални протестанти (според които "само Исус е първосвещеник, не ни трябват висши свещеници и духовна йерархия днес").

Това е квинесенцията на тази сцена: Бог не въздига от нищото първосвещеника - а праща висш, вече посветен, пратеник (не ангел, а човек от плът и кръв) да го благослови/ръкоположи с нужния евхаристиен жертвопринос (хляб и вино).

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)