Това е сякаш някой да разсъждава за нещо, което не познава фактически,
не го е изпитвал.

Даже бих пропуснала предпазливото "сякаш". Буквално разсъждаваме върху нещо, което не познаваме фактически.

Но все пак, за да се подхожда критично към нещо, то първо трябва да го има.
Тук сме на основното ястие. Имаме индикации, че го има на база субективните и колективните интерпретации. Интересното в случая идва от избирателната способност на вниманието. Тези, които вярваме, че има нещо повече, че има глобален смисъл и цел, сме много по склонни да отчитаме съвпаденията, случайностите като неслучайности, вкл. синхроничността в различните ѝ прояви. Ние, обръщаме внимание на т.нар. прояви на взаимовръзка в събитията, които при достатъчно постоянство в наблюденията по-скоро ни говорят за нещо повече от видимото с просто око. Ставаме по-чувствителни и по-аналитични що се касае до понятия като "късмет", "шанс" и подобните. С времето се наблюдава все повече убеденост към това, за което става дума в основната тема.
Липсата на рационални обяснения е част от веригата доводи за-против.