Всъщност нещата са по-прости когато има предание (това, което е получено от своя
първоизточник и се предава по-нататък) и реална обоснованост в усещания и вяра.

Трудно ми е да го кажа ясно без да изпадам в прекалена критичност, но умозрителните
научно-философски разсъждения в тази област са доста съмнителни.
Това е сякаш някой да разсъждава за нещо, което не познава фактически,
не го е изпитвал. Тогава всичките му аргументи за или против ще бъдат в известна
степен безпочвени.

Добре познавам научния подход, основан на опитна проверяемост, непротиворечиви
теории, доказателства. Това е подходът на точността и критичността.
Но все пак, за да се подхожда критично към нещо, то първо трябва да го има.
Например, преди да се докаже някаква теория, тя първо се създава.
А това създаване е било резултат от нещо друго, първична инвенция.