Уважаеми Енос, не зная какви дарове очакват или получават Вашите братя мисионери, но не им намирам много коректна аферата. Снощи, в Русе ме спряха двама млади американци, за да ми благовестят пророка Смит. Гледайки втренчено в земята да не се препъна в полуосветените русенски улици, недалеч от самата катедрала, ме поздравиха в хор двама и се позачудих кой ли ще да ме е разпознал в тъмното, но мигом им видях табелките и разбрах що за стока са любезните поздравлячи.

Препоръчах им, ако ще се вживяват на истински мисионери и ако си въобразяват да благовестят Христа, то да не крадат традиционно православни християни, а да отидат в мохамеданския свят с готовност да им резнат главите и там да благовестят. Ето, това го намирам за същинско геройство и подвиг. Така да причакват препъващи се по улиците и да им подвикват дружески, сякаш се познават от цяла вечност, това го намирам за напълно улична работа като на социалните труженички. Никакъв подвиг не виждам в това, а и мисионерство не може да се нарече, защото е духовно прелюбодеяние.

Та каква ще им е наградата или дарът и от кого?