Индивидуалното телесно възкресение на Христос е начатък на общностното възкресение на Израел, което съвременниците на Павел са очаквали, но все повече са се обезверявали от неслучването му. За това става дума в 1 Кор. 15. Заместваме метафоричния израз "възкресение на мъртвите" със старозаветно логическото му значение "възкресение (т.е. възстановяване) на Израел/ Божия народ (т.е. Църквата)" и се получава следното (в цитирания от теб пасаж):

13. Ако няма възкресение на Израел, то нито Христос е бил възкресен;
14. и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра.
15. При това, ние се намираме и лъжесвидетели Божии; защото свидетелствувахме за Бога, че е възкресил Христа, Когото не е възкресил, ако е тъй, че Израел не се възкресява;
16. защото, ако Израел не се възкресява, то нито Христос е бил възкресен;
17. и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра, вие сте още в греховете си.
18. Тогава и тия, които са починали в Христа, са погинали.
19. Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление.
20. Но сега Христос е бил възкресен, първият плод на починалите.
21. Понеже, както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде възкресението на Израел.
22. Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.
23. Но всеки на своя ред; Христос първият плод, после, при пришествието на Христа, тия, които са Негови.

В отговор на:

---

Не съм съгласен вярата във възкресението да се принизява до някаква си автосугестия като опит да се умекотят симтомите на психосоматични разтройства.

---