Индивидуалното телесно възкресение на Христос е начатък на общностното възкресение на Израел, което съвременниците на Павел са очаквали, но все повече са се обезверявали от неслучването му. За това става дума в 1 Кор. 15. Заместваме метафоричния израз "възкресение на мъртвите" със старозаветно логическото му значение "възкресение (т.е. възстановяване) на Израел/ Божия народ (т.е. Църквата)" и се получава следното (в цитирания от теб пасаж):
13. Ако няма възкресение на Израел, то нито Христос е бил възкресен;
14. и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра.
15. При това, ние се намираме и лъжесвидетели Божии; защото свидетелствувахме за Бога, че е възкресил Христа, Когото не е възкресил, ако е тъй, че Израел не се възкресява;
16. защото, ако Израел не се възкресява, то нито Христос е бил възкресен;
17. и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра, вие сте още в греховете си.
18. Тогава и тия, които са починали в Христа, са погинали.
19. Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление.
20. Но сега Христос е бил възкресен, първият плод на починалите.
21. Понеже, както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде възкресението на Израел.
22. Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.
23. Но всеки на своя ред; Христос първият плод, после, при пришествието на Христа, тия, които са Негови.
В отговор на:
Не съм съгласен вярата във възкресението да се принизява до някаква си автосугестия като опит да се умекотят симтомите на психосоматични разтройства.
И аз не съм съгласен. Но и не съм говорил за такава автосугестия или изобщо за някаква автосугестия и за някакви психосоматични разстройства. Употребих израза "психосоматична реанимация" като по-кратък и съвременен синоним на "съживяване на индивидуалните душа и тяло".
Иначе, християнската вяра във Възкресението е най-великото и мотивиращо нещо! Включително мотивираща мнозинството от здравите и интелигентни хора да градят все по-велика цивилизация. А не само адресирана до телесно и психично болните и до онези в неравностойно социално-икономическо положение. В този смисъл, вярвам, че Възкресението още се случва в един цивилизационно-общностно-мистичен смисъл. Сега налагащата се и доминираща глобална цивилизация е в същността си християнска и това е добро (ако ползвам фразеологията от Битие 1)!
Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)
|