Ако трябва да съм пределно искрен, Аби, възкресенското тълкувание, около което гравитирам (и което според мен се поддържа в Библията), е свързано с възкресението/възстановяването на Божия народ, а не толкова с вярването в реанимацията на всеки индивидуален труп след физическата му смърт. Не знам до колко сме го обсъждали, но със сигурност сме споменавали тази част в този клуб - че Възкресението основно се отнася до това на Божия народ, от робство и разпиляност (което е равнозначно на заветна смърт) към свобода и обединение (равнозначно на заветно новораждане). Това е лайтмотивът на цалата Библия. Отново се извинявам на всички онези, които държат особено на индивидуално-възкресенските басни. Не казвам, че последните са невярни, просто (с ръка на сърцето) заявявам, че не вярвам тези басни да са центърът на християнското благовестие. Най-важното, квинтесенцията, е, че древният Израел възкръсна в Църквата Христова след 70 г. сл. Хр. Ей Богу!

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)