Напротив, тъкмо това е разбирането на Църквата още от най-ранните й времена. Затова в новозаветния канон са намерили място Посланието до евреите и книга Откровение. В тях става дума предимно за това - заменянето на старозаветната Лирутгия с новозаветната и установяването на Божието царство на земята в лицето на Християнската Църква след окончателното унищожение на старата безнадеждна блудница Израел (което символично и до голяма степен физически се случва в т.нар. Юдейска война, описана най-подробно в едноименното съчинение на Йосиф Флавий.

Св. евхаристийна Литургия като мистично слизане на Небето на земята:

"Вие обаче пристъпихте към планина Сион и към града на живия Бог,
небесния Иерусалим, и към десетки хиляди Ангели, към тържествения
събор и църквата на първородните, които са написани на небесата,
и към Бога, Съдия на всички, и към духовете на праведниците,
които са достигнали съвършенство,
и към Иисуса, Ходатая на новия завет, и към кръвта за поръсване,
която по-добре говори от Авелевата. (...)
И тъй, ние, като приемаме царство непоколебимо, нека пазим благодатта,
с която да служим благоугодно Богу с благоговение и страх"
(Послание до евреите, гл. 12)

"И видях ново небе и нова земя, защото предишното небе и
предишната земя бяха преминали, и морето вече го нямаше.
Тогава аз, Иоан, видях светия град Иерусалим, нов, слизащ от Бога,
от небето, стъкмен като невеста, пременена за своя мъж.
И чух висок глас от небето да говори: ето скинията на Бога с човеците,
и Той ще живее с тях; те ще бъдат Негов народ, а Сам Бог ще бъде с тях -
техен Бог."
(Откровение, гл. 21)

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)