Лично аз клоня към отговор "осмият" - особено предвид казаното в новозаветното послание до евреите. След разрушаването на последния легитимен ръкотворен Храм през 70 г. сл. Хр. и установяването на Новия Йерусалим и Неръкотворния Храм в лицето на вселенската Христова Църква, настава и вечна Господна почивка, вечен Шабат, старозаветно предизобразяван с последния годишен литургучен празник - Денят на шатрите - Сукот. Съхраняването на годишен, седмичен и дневен литургичен цикъл в новозаветната Църква е по-скоро възпоменание на вече случилата се реалност на отменянето на старозаветните литургични цикли. Затова и св. Литургия се отслужва всеки ден, а не само в неделя. Най-големият мистерион е, че, след 70 г. сл. Хр., ние, хората, вече сме "с единия си крак" в Рая, стига да развием молитвено и литургично сетивата си за да осъзнаем и почувстваме тази действителност.

И за онези, които чакат тепърва някакви глобални катаклизми, които зрелищно да финализират човешката трагикомедия, чието първо действие е в Едемската градина и Грехопадението на Адам и Ева, само ще припомня, че по-голям катаклизъм и по-голямо Божие осъждение от разрушаването на библейския литургичен център - античния Йерусалим и Храм - от гл. т. на библейското повествование няма. Оттам насетне следва вечния Господен Шабат, който продължава и до днес и се поддържа не без ежедневната дейност на видимата вселенска Църква Христова.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)