|
Битие 1 като храмов текст в контекста на древната космология
(по материали предимно на Джон Уолтън)
Според съвременното мислене, нещо съществува, когато то има материални свойства. В древния свят хората вярвали, че нещо съществува когато то имало роля или функция в едно подредена система. В съвременния мислене – причината нещо да съществува (т.е. сътворението) включва даването на това нещо на материални свойства. В древното мислене – причината нещо да съществува е свързана с даването на функциа и роля на това нещо. На иврит, думата преведена като „създавам” (‘барА’) изразява тази древна идея. Така че „В началото (началния период от 7 дни) Бог създаде (даде функции на) небето и земята.” Така в Бит. 1 разказът започва без функции и разкрива последователността на приписването на функции чрез действията на разделяне и наименоване. Всички тези космогонични функции са свързани с човешкото съществуване и са обявени за добри, защото са наредени в полза на човека.
Космосът е представен в древния свят и в Библията като храм; а храмовете са проектирани да бъдат умалени модели на космоса. В древността храмовете са строени за да почиват боговете в тях, което не означава да релаксират, а да поддържат порядъка и сигурността. Споменаването на Божията почивка в седмия ден подсказва, че Битие 1 също представя космоса като храм. Бог подготвя своя дом, поставя хората в него като Свои образи (представители) и заема ръководната роля за да поддържа порядъка, който е установил.
В древния свят храмовите освещавания често траели седем дни. През тези седем дни функциите на храма се установяват, интериорът се подрежда, ритуалните прибори се внасят и поставят на местата им и накрая свещенослужителите заемат своите роли за да може божеството да влезе и почива там, т.е. да заеме своето ръководно и благославящо място. Битие 1 представя сътворението на космоса в термините на храмовото освещение. Седемте дни са нормални 24 ч. дни. И тъй като текстът не се отнася до материалното сътворение на космоса, дните в Битие 1 не дават информация за възрастта на материалния свят. Битие едно разказва за освещаването на материалния свят и подготовката му за човешка употреба, а не за появяването на физическата вселена и на планетата Земя.
Битие 2
(по материални на Уолтън и Сайлхамер плюс мои свободни съчинения)
2:5 – Предземевладелски период – човекът, растенията и дъждът още ги „няма” в смисъл, че още близкоизточните поселения не са достигнали етапът на организирани методи за обработка и напояване на земята.
2:6 – Думата за „пара” е ивритската „ид”, която е близка до шумерската и вавилноска дума, ползвана за водите излизащи от земните недра; т.е. не става дума просто за изпарения, а за потоци вода и не става дума просто за оросяване на земната площ, а за първите напоителни системи, изградени от човека.
2:7 – Умението за системно обработване на земята „сътворява” цивилизования човек и то го разделя от животинския пред-човек; Бог благославя това умение.
2:8, 9 – Цивилизацията напредва, по-сложно разделение на труда, появява се възможност за аристократични свещенически, артистични и управленски елити, които не се занимават с целодневно ръчно бачкане и бъхтене, а с по-възвишени дейности (дървото на живота и дървото за познаване добро и зло); Бог поставя под забрана свободното ядене от тези две „дървета”, т.е. те са запазени само за елита, а не за цялото население; по-късно, в гл. 3 (избързвам да вмъкна тук крайната поука на целия едемски разказ) става дума за това, че все по-голяма част от населението започва да се изкушава и да иска да вкуси от властта на свещеническото и управленско съсловие и това води до Грехопадението и подготвя почвата за Възстановяването на Рая в по-съвършена форма – т.е. поуката е, че простолюдието не трябва да се домогва до властта на елита, но същевременно постоянната заплаха за домогването на простолюдието до благата на елита ражда конкуренцията и прогреса в цивилизацията.
2:10-14 – Четирите реки и скъпоценностите – това е алюзия за древните цивилизации, предшестващи Израил в Близкия изток и подготвили почвата за царственото му установяване там – не само напоителни системи и земеделие, но и скъпоценности, чрез които се въвежа още по-сложна диференциация и организация на общественото, става възможно натрупването и размяната на труда и откупването на аристократично свободно време (= богоравна почивка = смисълът на живота за всеки пръстен човек, от царя и първосвещеника до най-последния бачкатор и клошар от простолюдието). Затова тези скъпоценности са част от реквизита на скинията, а по-късно и на каменния храм, чийто предобраз е райската градина (ср. Изход 25-27). Четирите потока носят скъпоценности в райската градината, така както наследството на уседналите земеделски цивилизации носят скъпоценности на Храма, т.е. на израилтянския свещенически и управленски елит.
2:21-23 – Думата за ребро („шилА”), всъщност „страна” е по-точният превод, се ползва в СЗ предимно в архитектурен, вкл. храмово-строителен смисъл (Изх. 25:14; 36:31-2; 3 Цар. 6:5; Езек. 41:5-9); тук е единственият път, в който тя се използва в смисъла на анатомична част. Това е много важно, защото указва, че жената става представителна част на обществената постройка, а не само пасивна почва за осеменяване и разплод. В перспективата на това, че сътворяването в Битие не означава материално възникване, а всъщност означава удостояване с функция и роля, то моментът с отделянето на Ева от страната на Адам означава, че и жените в определен по-напреднал етап от цивилизацията получават достъп до достойни социални роли и активно допринасят за сложната организация обществото. По-нататък в библейското повествование има няколко много важни, при това активни и с характер, женски образа, допринасящи за възхода на Израил.
Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)
|
Битие 1 & 2 в храмова и цивилизационна перспектива
