Окей, Ежко, мерси за цитатите от Св. Отци; ще ги имам предвид; запомни си и си подреди още повече мисълта и цитатите, но за една малко по-друга тема, защото тази тук беше за един друг казус, свързан със самоубийството. Предлагам да пуснем нова тема специално за раннохристиянското и светоотческото учение (или учения?) за "свободната воля". Това е много важен въпрос (предполагам, не само за мен) и четейки някои статии върху зараждането на това понятие, стигам до извода, че по-скоро става дума за някакви думи и фрази, които с времето са променили значението си до степен на съвременното им, силно разминаващо се с автентично-античното им, значение. В предмодерни времена оста "случайност-необходимост" е била доста по-важна при оценката на събитията и причинно-следствените връзки в сравнение с модерните и особено късно-модерните времена, когато тази понятийна ос все повече се проблематизира и избледнява и всичко се съизмерва в термините на вероятностни разпределения, тоест все повече доминира идеята, че нищо от регистрируемите дискретни явления не е нито случайно, нито необходимо и че мисленето в тази бинарна опозиция е неначуно, нужно и подвеждащо. В този смисъл понятието за "свободна воля" не може да бъде смислено мислено днес като вътрешна (т.е. идваща от индивида и непредизвикана от средата) необходимост или случайност, а трябва да бъде преформулирано в заетите от съвременните природни науки термини на емпирично-регистрируемите феномени и вероятностните им разпределения. Библейските и светоотчески автори са правили точно това - формулирали са и са преформулирали отколешните Божествени закони и принципи в термините на най-вървежните по-тяхно време митологични и/или философско-научни жаргони.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)