самоубийството е грях, приумица, вик за внимание или вик за помощ
каквото и друго да е, но да осъждам по презумция всеки един самоубил се или опитал да се самоубие човек, без оглед на обстоятелствата, без да съм имал някакво познанство с този човек, без да съм се заинтересувал лично от причините, без да съм опитал да му помогна, да го осъждам и порицавам, само и единствено, защото е посегнал на собствения си живот, за мен е чисто и просто извратено. Не знам колко оскотен трябва да е един човек и и какво е преживял, за да се държи по този начин - съжалявам, но ако съчувствието, състраданието, милоста и съпричастноста липсват в един човек, то що за вярващ е, за каква религия говори, за каква духовност, след като му липсва елементарна, съвсем простичка и естествена човещина. Изглежда някои вярващи са стигнали да там, че биха порицали и осъдили, дори собствените си деца, близки, приятели, роднини и любими, ако някой ден, недай си Боже, посегнат на живота си - уви, виждал съм не един или двама такива вярващи, не един и не двама, от които лично съм чувал думите, "ебахти глупака, що се самоуби/ да гние в ада, аз какво да направя/ Бог ще го накаже" и т.н. приказки, отнесени тъкмо към хора от най- близкото им обкръжение. За мен това е уроддливо, отвратително, грозно, безсърдечно и дегенеративно - аз може да не съм прав и да бъркам в много отношения, какво точно представлява същността на религия, но със сигурност тя не е това, по моите разбирания религията не видоизменя хората в изчадия и изверги, напротив, сърцето на религиозността прави човеците, още по- човечни, а ако не, не знам какво е това, но не е религия, не знам в какво вярвате, но не е Бог, не знам какво изповядвате, но не е нито истината, нито пътя, нито живота.