|
[312] Маркион (виж: Тертулиан. "Втора книга против Маркион", гл. 5) твърди:
"Бог или е знаел, че човекът, настанен в рая, ще наруши заповедта Му, или не е знаел. Ако е знаел, значи този, който не можа да избегне Божието предзнание, не е виновен... Ако ли пък не е знаел, то у Когото унищожаваш предзнанието, отнемаш на Същия и Божеството".
Блажени Иероним отговаря:
"От тази гледна точка виновен ще бъде и Този, Който избра Саул, който по-късно стана пренечестив цар; и Спасителят ще бъде обвинен или в незнание, или в несправедливост, тъй като каза в Евангелието: "Не ви ли избрах Аз за апостоли, и един от вас е дявол?". Попитай Го защо избра предателя Иуда, на когото повери и ковчежето с парите. Нима не е знаел, че Иуда ще бъде крадец?... Бог съди настоящето, а не бъдещето, и не осъжда въз основа на предзнанието онзи, за когото е знаел, че ще стане такъв и че няма да Му бъде угоден. Дело на огромна благост и неизказано милосърдие е, че Той избира този, когото вижда като добър, макар да знае, че ще стане лош, давайки му възможност за обръщане и покаяние. Защото не (е вярно твърдението, че) Адам съгреши, защото Бог знаеше, че това ще стане, а (вярното е, че) като Бог, Той предузна, че надареният със свободна воля наш прародител ще стори това" ("Против Пелагий", книга трета).
|