|
Да, скойкойно, лекар, и да искам, не мога да стана, освен ако не жертвам още пет-шест (?) години от живота си, този път за обучение по медицина.
Иначе за въпроса кой колко е компетентен, вече все по-малко ме интересуват персонални оценки от интернет форуми; това важи както за непочтените оплювания, така и за лицемерните похвали. Приемам ги като неизбежна досада на форумното общуване.
Поздравявам те за оптимизма ти относно възможностите на психотерапията, но, за добро или зло, той не почива на реални тенденции. Умелият (т.е. с добър търговски нюх, надушващ и впримчващ доверчивите платежоспособни балами) индивидуален психотерапевт провежда колкото там прецени сесии със съответния платежоспособен клиент, през които го обучава той уж сам да достигне до инсайт и разрешение на проблемите си, и накрая, когато нищо трайно не се подобри в живота му, последният, за да не се чувства минат, че е кихнал толкова пари за тоя що духа, се самоуспокоява, ползвайки новонаучения психо-речник, че поне е опознал психиката си по-дълбоко и ако не бяха тези сесии, сега щеше вече да се е самоубил. Мега-евтинджоски номер, ама за всеки моден жрец, гуру и шаман си има минимума издържащи го лековерни балами. Затова казвам, че е хем по-евтино (даже при желание и безплатно), хем поне толкова полезно (ако не и повече) ежеседмично да се посещава св. Литургия в православна черква.
Иначе, за ползата от институционализираните социални дейности и системната емоционална подкрепа в полза на хора в тежък житейски период, съм съгласен, но тук тъкмо Църквата е задала модела и затова той, макар и вече предимно държавен и нпо-светски, работи и дава сравнително добри резултати. (И, разбира се, огромно минус за нашата пост-соц църква, че, уви, е абдикирала от социалните и благотворителни дейности.)
В едно интервю (във връзка с проекто-наредбата за официален регистър на психичноболните у нас) един психиатър, попитан за по-умерените случаи на психотично болни, които си живеят в къщи и рядко, ако изобщо, ходят при лекуващия психиатър, каза нещо много важно: че рискът от влошаването на симптомите им силно намалява, ако те отвреме-навреме са посещавани от доброволци, които просто да си поговорят с тях за общи неща и просто позитивно да ги зачетат като хора. Това важи и за изолираните хора в напреднала възраст, за които сега тече една много хубава кампания за доброволци, които да ходят по отдалечените им села и домовете само за да изпият един чай с тях, да изслушат проблемите им и да им се усмихнат. За тези неща съм с две ръце и два крака "За!", ама не и за шарлатанските бабини девитини за огромния неактуализиран потенциал във всеки човек и под.
Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)
|
Re: Актуално за самоуйството и свободната воля [re: Exaybachay]
