|
Да, забравих да ти отговоря за Робин Уилиамс, мерси за напомнянето. Действително случаят с Робин Уилиамс не се вписва в обяснението за социално-икономическата неуспеваемост; защото той е типичен случай на самоубийство в зряла възраст поради изчерпване, характерно за държавите с по-висок жизнен стандарт:
Не виждам какво му е уникалното на неговия случай - постигнал е много, вдигнал си е до небето стандартите за това, какво означава да си успешен и известен и когато подкрепящите ситуации около него са започнали да избледняват или да се повтарят, това му се е стоирло непоносимо. Съвсем си пасва на тенденцията за финансово успял и семейно правалил се мъж, чукнал и превалил критическата. Възрастовата социална норма за зрелия мъж налага генеративност както в социално-икономическата (престиж и имущество), така и в семейната (жена и деца) сфера. Ако една от тях куца, мъжът в тази възраст (на вече между 40 и 60 г.) изпада или в някаква вредна зависимост, и/или депресия, и/или направо слага край на живота си.
В щатите, например, Християнството дава добри резултати в популационната селекция: хората, изповядващи християнските семейни ценности, работещи усърдно и раждащи и възпитаващи деца, са по-малко склонни към самоубийство в сравнение с обърканите и деморализирани метрополисни бръмчалки, които дори и да се напечелят с пари, няма да ги оставят в наследство на възпитаните в техния манталитет деца и следователно няма да подкрепят оцеляването на този половинчато генеративен модел на поведение (престиж и пари, но без семейни ценности). Защото тук става дума не просто за генетическа селекция, а и за селекция на научаеми и възпроизводими културални модели на поведение. Тази селекция върви откак Християнството се е наложило като официална религия в Римската империя. Винаги ще има деморализирани антисемейни генератори на полезни иновации и материални средства, но в крайна сметка от полезната им продукция ще се възползват хората, изповядващи християнски семейни ценности, защото те държат на най-важното: наследяването и препредаването на гените и на християнския семеен морал. На това се дължи и научно-техническия прогрес: на пропускливото допускане на "богохулни" идеи и експерименти, само за да бъдат те по-къснсно интегрирани и използвани полезните им резултати в християнската култура. Това се наблюдава и в наложилия се в християнска Европа възрастов толеранс и мораториум при възпитанието на юнишите - велико християнско постижение е, че за разлика от другите кулури, преходът от детсво към зрялост не е толкова брутален, рязък и свързан с единични инициационни ритуали, а е по-плавен, отложен и позволяващ временно експериментиране с идентичности в рамките на институционализираните режими на юношеско обучение. За това съдейства и осветскостяването и образователното масовизиране на някои средновековни монашески възпитателни, самонаблюдателни и духовноупражнителни практики. Християнският юноша през Новото време все повече е задължен да премине дълъг преходен период на чиракуване или друг вид обучение преди да стане пълноценен генеративен член на обществото.
Затова сега основната борба на Християнска Европа (вкл. извъневропейските "бели" страни) е не да се умува какво точно представляват Рая и Ада на оня свят, а да се опази задължителното институционализирано образование на юношите от попълзновенията на антихристиянските и антисемейни културални бацили. Всичко друго, ако не е съобразено с това, са бабини девитини.
Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)
|