Свали си и си прочети официалния тазгодишен доклад на СЗО, посветен на самоубийството и после ще си говорим (свободно достъпен е и го има на английски, за български превод не знам). Допускаш елементарната грешка, четейки мненията ми, да се заблуждаваш заради често преднамерения им неакадемичен и махленски жаргон. Повечето неща, които говоря, ги говоря след многогодишно психологическо и социологическо сверяване на субективния си "часовник" с външната, вкл. количествено регистрирана, реалност. Когато примерно казвам "пасивни мрънкала" (ясно е, че това не е официално приет социално-научен термин), го казвам в контекста на някакви социално-ролеви норми, вкл. според пол и социално-икономическо положение. Така например, във всички държави броя на действителните самоубийства (а не на парасуицидните опити) е в отчетливо предимство за мъжете. Повече се самоубиват мъже, не защото жените по принцип не са по-пасивния и по-мрънкащ пол, а защото дори и да са такива социалните норми за активност и оправност са по-меки и отстъпчиви спрямо жените, а по-твърди и взискателни спрямо мъжете. Това донякъде (но не изчерпателно, защото има и др. фактори, най-важният от които е социално-икономическата стабилност и предвидимост, или липсата на такава) обяснява високия процент самоубийства в бившия социалистически блок, особено по-северните страни, вкл. Русия, Беларус, Полша, прибалтийските. Те нормативно имат много високи изисквания към мъжеството (вкл. поради изкуствено, ударно връщане към постсоциалистически католически и православен консерватизъм), а са пълни с мъжки мрънкала. Докато ние, например, като южно европейска държава и преобладаващ етнос не сме с толкова висок процент самоубийства, не защото и при нас не е пълно с мъже-мърнкала, а просто защото културната норма за приемлива мъжественост е по-щадяща и не смячква толкова брутално психиката на по-несправящите се и по-несамостоятелните членове от мъжки пол.
Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)
|