не е бил изначално склонен - обръщането му е мигновенно, по негова воля

Тук пак се връщаме на разминаването в терминологията; на друг участник вече отговорих, че, окей, нека да ползваме думата "воля" или дори словосъчетанието "свободна воля", но ако под тях имаме предвид понятието за генетично заложени и/или натрупани през житейския опит склонности, които се изявяват не всякога, а само в определени ситуации, изискващи своевременно вземане на решения, понякога на живот и смърт за части от секундата, а понякога обратими и с по-голям толеранс от време за правене на изобор. По това "свободната воля" се различава от обикновената привичка, че не се проявява рутинно през повечето време, а по-скоро спонтанно, и в по-редки ситуации. Тоест, тя е по-рядко проявяван навик, но все пак е навик; и в крайна сметка, не е никаква "свободна" воля.

Например, покаялият се разбойник най-вероятно е имал и предишни ситуации на награждаващо покаяние пред благородни и авторитетни фигури и този навик се е оформил, култивирал и се е проявил в завършена форма в сюблимната ситуация на съразпнатост със самия Господ, докато за непокаялият се разбойник покаянието пред който и да било, особено пък пред някакъв наглед окаян претендент за Месия, никога досега не му е носило награди в жизнения му път и той е възприел нагласата, че от този жест няма никакъв смисъл и нека всички да ходят по дяволите (т.е. той е бил темерут-нихилист). Ето ти едно възможно обяснение за "спонтанните" решения на двамата разбойници до Господ, което не се нуждае от излишната хипотеза за индивидуална свободна воля.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)