Това е още мътна област, заради все още недостатъчно прецизните методи за визуализация на мозъчната активност в реално време (fMRI, например, дава едни цветни петна на по-богато кръвоснабдените в съответните моменти мозъчни области, но това е прекалено обща и размита картина, макар и по-добре от нищо). Затова, специално за биохимията на депресивния мозък, се правят хипотези повече на базата на психофармакологичните опити. Например, щом подтискащите бързото изразходване на серотонина медикаменти дават (поне временно) анти-депресивен резултат, то по всяка вероятно депресията (или някои форми) се дължи (освен на други фактори) и на междусинаптичното количество серотонин. И то в някои специфични мозъчни дялове. Казвам накратко и огрубено това (ще си намериш достатъчно по-подробни обяснения в мрежата), за да обърна внимание, че биохимията на мозъка, първо е още несъвсем ясна, и второ е обратим, търпящ външни влияния и неизчерпващ фактор наред с другите фактори за депресията като субективно преживяване и като публично наблюдаемо поведение.

Депресивното насторение и поведение, в определени ситуации, съдейства за оцеляването и затова предразположението за него е еволюционно закрепило се. Да се прави човек на болен и на "мъртва лисица" сред енергоемки, опасни и животозастрашаващи ситуации си има своите предимства. Но само докато "бурята" отмине. Животът на перманентно парализираните спрямо търсене на награждаващи ситуации хора става непоносим и действително на някои от тях все по-често и системно им идва идеята да приключат този ад: някои коренно променят живота си за по-добро, активизирайки се и сменяйки досегашната си социална среда и занимания; а другите избират да се отдадат изцяло на несъзнавано симулираната си поза на полуживия и полимъртъв човек и да я опредметят в екстремния и черен, т.е. мъртъв, полюс.

Това пак може да се разглежда като решение на проблема от по-обща популационна гледна точка - общността се е отървала от някое вечено пасивно мрънкало, недопринасящо с нищо за благополучието й. С това отговарям и на питането ти за ближните на самоубийците - действително го има и това, че те, макар по-често индиректно, съдействат на самоубиеца за това му решение. Черните магии наистина действат, но не заради свръхестествени сили, а заради това, че зложелателния "ближен", който иска да се отърве от депресаря, завоалирано, но системно, му натрапва такива самоунищожителни мисли, че за нищо не става и пр. и пр. Права си, че самите тези "ближни" могат от своя страна да са с някоя и друга разкована дъска в мозъчния си килер, ама те в слуая са агресорите, а не самонаказващите се депресори.

Но това не е християнско и високо-цивилизацонно. Християнската цивилизация затова е връх на Божието творение, защото има капацитета да прави и от тези ненужни пасивни мрънкала полезни социални агенти, стига да не се съобразява с тяхната (и без това илюзорна) "свободна воля", а да ги впрегне, ако трябва и първоначално принудително, да вършат обществено полезна работа и да спрат да се самосъжаляват. И да видиш тогава как серотониновия и норадреналиновия баланс в чутурите им се оправя за няколко седмици макс!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите