Не, не очаквам с една или дори сто проповеди към и без това нечуващи ги хора, предразположени към тежка депресия, проблемът им да се оправи.

Да ме прощаваш, но няма хора, предразположени към депресия и непредразположени към депресия. Буквално всеки може да попадне в ситуация, вследствие на която, в мозъка му да настъпят прилежно описани в медицината биохимични промени. Добави и непоносими физически страдания, които също могат да бъдат повод човекът да им сложи край. Никой не е застрахован, вкл. ти и аз.

Проповедите по-скоро трябва да са насочени към психически по-стабилните им ближни.
Откъде знаеш, че въпросните ближни са по-стабилни психически? Освен това, към църковни събрания са привлечени доволно на брой нестабилни хора, търсещи внимание, подкрепа, утеха или чудотворно решение на проблемите си. На стабилния човек що да му проповядваш, че самоубийството е грях и осъжда душата си, когато през ум не му минава да се самоубива? А на нестабилния едно заплашително размахване на пръст никак не помага. най-много да се почувства още по-засрамен, виновен и отхвърлен. Хората не се самоубиват, защото са щастливи, а защото не могат да преодолеят сами страданието си. Да сложат край на живота си им се струва ефективно решение на огромен вътрешен проблем. По-скоро трябва да бъдем подготвяни да се вглеждаме в хората около нас и ако усетим лабилност, да не унижаваме човека с неразбиране, нито да му вменяваме чувство на малоценност, още по-малко на престъпник и грешник заради това, че му минават суицидни мисли през главата.

Планирано показно самоубийство на агората, ако не сократичен акт, е поне достатъчно социализирано и "волево" за да не бъде току-така оневинявано само поради това, че конкретния човек ни се е сторил симпатичен и добър човек, никому не сторил зло. Ами всъщност е сторил голямо зло - лишил е детето си от майка и е дал отвратително вреден пример на кандидат-самоубийците за несвойствено ползване на това централно публично пространство.

А ти къде си бил през това време, ближний, с всичките си образования, теории и осъждания? Винаги има предупредителни знаци в поведението на човек, който узрява за такова решение. Даже тийнейджърските драматизации не са за подценяване, колкото и обясними и смехотворни да изглеждат отстрани.