Не, не очаквам с една или дори сто проповеди към и без това нечуващи ги хора, предразположени към тежка депресия, проблемът им да се оправи. Проповедите по-скоро трябва да са насочени към психически по-стабилните им ближни.

Да, учил съм ги тези неща, макар че аз лично не съм спец и нямам клинична практика в тази област - тежките (вкл. психотични, т.е. придружени с дереализация) депресии и същинските суицидни опити с мотив автоагресия (към които не спадат повечето от тийнейджърските парасуицидни опити с мотив апел към околните).

Най-важният и достатъчно често повтарян учебникарски урок по психопатология на самоубийствените опити е, че вероятността пациентът с тежка депресия планирано и решително да посегне на живота си нараства (!!!) по време на временните му подобрения и излизания от най-тежките (при шизофрениците: кататонно-ступорни) фази на депресията. На пръв поглед парадоксално, но всъщност логично, защото тъкмо през тези по-леки фази той/тя има поне някаква обективно-ориентирана разсъдливост, сили (и, ако щете, воля!) да обмисли и планира исканата от него кончина на живота му/й.

Имайки предвид горното - хипотетичните оправдания за размисляне в последната - както каза един тукашен потребител - "милисекунда" съвсем увисват във въздуха. Планирано показно самоубийство на агората, ако не сократичен акт, е поне достатъчно социализирано и "волево" за да не бъде току-така оневинявано само поради това, че конкретния човек ни се е сторил симпатичен и добър човек, никому не сторил зло. Ами всъщност е сторил голямо зло - лишил е детето си от майка и е дал отвратително вреден пример на кандидат-самоубийците за несвойствено ползване на това централно публично пространство.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)