В случая не съм съгласен с тезата ти, драги Ежко. Решението на покаялия се разбойник не е доказателство за наличието на спонтанна и обръщаща живота на 180 градуса свободна воля. Той си е бил склонен на това решение, но в сюблимния момент, чрез поканата на Господ Иисус, той е проявил тази си склонност. Трябва склонност за откликване и трябва покана за да се прояви тази склонност. Само с едното от двете не става. Това важи и за останалите покаяли се грешници, описани в Новия завет. Обръщането им във вярата може и наглед да е рязко действие и мигновено решение, но то се базира на придобитата им в житейския път склонност да откликнат на Благовестието. Който няма нужните дълго развивани сетива за него, няма и да му откликне, както и да му се приподнесе то. Нима блудницата Магдалена е била напълно зла и всепроникната от греха си преди да срещне Спасителя? Едва ли, иначе не би станала един от най-верните му последователи. Господ формира и подготвя човека от утробата през възпитанието и закалката на жизнените обстоятелства до момента на осъзнатото приемане и пълноценно участие в богослужебния живот на Църквата Му. А не го удря като светкавица и да го съживи от зомби към жив човек. Този обръщенски сензационализъм е по-характерен за радикално-протестантската проповед, но не и за автентично християнската, православната. Така си мисля аз.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)