Сега, тук наистина много се отлклоняваме от първоначалната тема, но напоследък все повече се убеждавам в обратното на твоите впечатления за "опашката пред микрофона" - прави ми впечатление, че хора, които сред кръчмарски компании са големи сладкодумци, пред непозната публика си гълтат езика. Някакви уж големи отворковци направо им прималява, когато дойде до изказване на сериозна теза и доклад пред шарена - хем позната, хем чужда - аудитория. И обратно - някакви уж интровертни люде си бичат публичните изказвания с все същото спокойствие, с каквото си говорят с най-близките си приятели за това, какво са хапвали през деня.

И не ми е ясно как, ако те споходи Абсолютната Истина, ще удържиш да си я пазиш и консумираш само за себе си. Все ще чупнеш някой къшей от нея и за ближнтите си, и за далечните си, колкото да удостовериш през тях и през техните реакции, че изобщо ти се е случила.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите