Цитат Н. Антонов: "
". . . една страна имаме един промисъл към цялото, към света като цяло, което се нарича предопределение: това, че светът е предназначен да произлезе по определен начин. Това ние наричаме предопределение (proorismos). От друга страна имаме промисляне към всяко отделно нещо в света, както и към човека, което вече представлява своеобразна грижа на Бога за пребъдването на Неговото творение. Това наричаме в частност промисъл (pronoia), т.е. грижа за "щастието на бъдещото творение" и по никакъв начин не противоречи на учението за свободната човешка воля, а напротив - съчетава се с нея
Сътворението на света, както знаем, все пак става по определен план, т.е. то е било предварително предначертано, било е предопределено. Грехопадението на първите хора е било обаче предузнато от Бога и затова целият план за спасението на човека е бил предначертан още преди самото сътворение. Този план обаче се отнася към всеки един от нас доколкова, доколкото ние искаме да се включим в него. Ето защо, няма противоречие между
промисъл,
Боже предопределение, следващо от предузнаването на онова, което има да се случи, и
автономната човешка воля.
Понятието автономна воля не е нито постмодерно, нито секуларно, то има своите корени в светоотеческата литература. Бащата на исихазтката мисъл - преп. Макарий Велики - казва за Моисей, че е бил предопределен, т.е. предузнат, като спасител на народа си, а Моисей, както знаем, е най-яркият предобраз на Месията:
«Бог, предузнавайки го и предопределяйки го за водач и освободител на народа, направи така, щото да стане син на фараоновата дъщеря и той порасна в царски разкош, слава и удобство, възпитан в цялата египетска мъдрост... »
Въпреки това, тези думи по никакъв начин не противоречат на учението на преп. Макарий за "самовластната воля" на човека, за което Г. Флоровски казва: "самовластието е неотменима черта на човешкото естество; и благодатта само подтиква, но не принуждава волята, както и грехът на угасява свободата".
Това не е много трудно за разбиране, но не се притеснявай, ако някой не може да го проумее отведнъж. Много големи богослови и светила на времето си не са успявали да го схванат, доста се е изписало и немалко сътресения са ставали в църквата заради неразбирането на дълбочината на това учение."
П.П. Виж прочети и по-надолу, заформила се е интересна навремето дискусия.
Редактирано от tri-9084 на 05.11.14 18:01.
|