За ен-ти път повтарям, че терминологичните доуточнявания в подобни случаи рядко внасят повече съдържание по темата. Затова нека не прикриваме липсата си на съдържателни аргументи зад такива терминологични доуточнения. Това, което казах по няколко различни начина за да разберете поне базиса на моята теза преди да я критикувате, е, простичко казано, че:

това, че решенията в ситуация на избор зависят и от избиращия човек, а не само от непосредствената ситуация, не означава автоматично, че този човек има свободна воля, тъй като това, което е неговото "аз", освен тялото му, са и заучените от и интернализираните в това тяло навици за реагиране в множество предишни ситуации, което е пак "част" от неговото тяло, но, така да се каже, софтуеърна и затова засега пряконенаблюдаема при аутопсия и хистологичен анализ.

Или казано по още по-друг начин:

ако под "свободна воля" се има предвид относителната автономност на човека от непосредствената "тук и сега" стимулна среда, окей, тогава и аз приемам съществуването на свободна воля. Но ако под тази фраза се има предвид някакъв мистериозен източник на вземане на решения в човека, който е независим от вродените способности и житейския опит, то тогава, според мен, няма никакви обективни основания, да се признава съществуването на такава (освен ако това не е свързано със самоуспокояващ нарцистичен разказ, че в "мен" има нещо повече от тялото, паметта и поведението ми).

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)