Тази "амнезия" ни е дадена за да се изпита вярата ни. Ако ние имахме спомен за всичко което е било преди и знанието, че Бог съществува и е наш Творец, то тогава вярата ни не би могла да съществува и би била безмислена.

Вярата Е безсмислена сама по себе си. Има 2 положения:
знам, че Бог съществува, това е факт
знам, че не съществува Бог, това е факт

Едното от двете е истина и изобщо не опира до вяра, че най-вероятно, предполагаемо, струва ми се...и т.н. Без значение дали вярваш в това, гравитацията на небесните тела е факт, звездните системи са факт, а това, че Земята е плоска и Слънцето се върти около нея не е факт.

Да приемем за факт, че Бог съществува и е наш Творец. Предполагаемо е надарен с висш съвършен разум. Създава една Душа, планира заедно с нея въплъщението и в човешко земно тяло, главните събития в живота и, задачите и на Земята, после изтрива от паметта и знанието за това, дори знанието, че Душата доброволно е решила да се роди, дори знанието, че е творение, дете на любящ Бог и Душата се ражда. Вместо да живее и твори пълноценно, с ясното съзнание чия Душа е, какви уроци трябва да усвоява на Земята и как да се усъвършенства, тя цял живот се лута и се бори с амнезията си - има ли,аджеба, Бог или няма. Ако има, коя от всичките най-истинни религии и коя от всичките най-истинни Църкви да послушам, чии "Божии" закони /всяка религия предлага богат набор от разнообразни, често противоречащи си закони/ да следвам, имам някакво усещане, почти спомен за Бог, но то не съвпада напълно с убежденията на този поп или онзи ходжа/равин/пастор/жрец/проповедник - каква е Истината за мен и за Бог? Отгоре на всичко, ме заплашват, че ако не уцеля правилното решение на задачата, след смъртта си ще бъда осъдена и наказана за вечни времена от Бог, който ме е пратил тук напълно неподготвена да играя на рулетка и да спечеля джакпота.
Този сценарий ми прилича като да родиш дете, да подхвърлиш новороденото в чужд град и да го дебнеш цял живот дали ще се сети коя в действителност е майка му. Ако отгатне и я намери, признава го за свое, ако не успее, наказва го.
Човек с объркано съзнание би могъл да измисли и осъществи такъв експеримент с децата си, но да приписва същите подбуди на Висшия разум...твърде шантаво, жестоко и най-вече безсмислено ми се вижда.

Приемам, че има причина да се раждаме без никакъв спомен за произхода, битието и решенията си отпреди въплъщението си тук, но е нелогично тя да е игра на криеница. Това твое "изпитване на вярата" е точно такова. Всеки вярва в нещо, атеистите вярват в чистия Разум, психопатите вярват в себе си. Следователно, имаш предвид не просто изпитване на вярата, а изпитване в "правилната" вяра. А за това, коя вяра в кой Бог е правилната, съществуват поне няколкостотин версии, в много случаи зависещи от географското положение и социалната среда на изпитваната Душа. Ти си убеден, че си открил правилния Бог, но австралийският абориген от 17 век също е убеден, че вярва в правилния Бог. Няма логика един и същ Бог-Творец да роди и твоята, и аборигенската Душа, а после да изпрати едното си дете на изпит на правилното място, другото на неправилното само, за да награди първото и да накаже второто. При това, с негово предварително съгласие.

Относно статистиката за една трета сатанински души:
ТЦ! Нито цитатът е подходящ, нито твърдението ти. Ако го приема за вярно, то ще живея с убеждението, че всеки трети срещнат човек е Душа на Сатаната. Спокойно може и да си ти. Или майка ми, една трета от съседите ми, приятелите, колегите, съгражданите. Да дебна и да подозирам околните непрекъснато, за да определя дали са Божии или Сатанински вече ми намирисва на параноя. От най-зловредните.