Става въпрос за извършване на нещо, което е по-доброто и това е свое_волно решение, плод на съзнателен волеви акт, който е свооден избор на личността - в случая, на бащата. Става въпрос за различни епохи, но принципът е един и същ. Един родител е призван да са грижи за по-долрото на детето си - може да заведе болното си дете на лекар, но може да го заведе и на по-добър лекар. Това е(са) решение(а), плод на свободната ни воля да направим избор(и) и тези волеви избори са характерни единствено за разумната душа, какквато е човешката, създадена по образ и подобие на Бога. Син Божий има и човешка воля, като на всеки човек - воля, която всецяло и всечестно подчинил на Божествената до смърт, и то смърт кръстна. Както се каза по-горе, това е парадокс, но именно избора ни нашата воля да бъде в съгласие с Божията - по Примера на Христа Бога - "да бъде Твоята воля, както на небето (понеже небо-жителите са винаги в съгласиие с Божията Воля) тъй [по същия начин на съгласие на волята на човеците] и на земята" - е доказателство, че тя е призвана да (на)прави напълно свободно избора си, понеже не сме роботи, а свободни човеци, със свободна воля. Това пък, че избираме да грешим, е в подкрепа на абсолютно същото.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите