Относно глухонемите: те се възползват от и донякъде интегрират в социалната система на речеползвателите, затова е некоректно да се дават като контра-пример за "теорията" за речевата организираност на цивилизацията (някои домашни животни също се радват на някакви големи луксове и привилиегии, тъкмо заради частичната си включеност към тази цивилизация, макар изобщо да не владеят сложни говорно-артикулационни умения). Чрез включеността си в общността глухите донякъде прочуват, получават достъп до чуваното от нормалните им събратя, въпреки телесната си дефектация. Това се отнася и до социалното компенсиране и на другите дефектирали люде:

"Слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват; мъртви биват възкресявани, и на сиромасите се проповядва благовестието."
(Мат. 11:5)

Тук не става дума за някакви свърхестествени намеси и чудеса отричащи физическите закономерности, а за това, че в Христос, чрез интегрирането в Христовата литургична общност, дори и генетично или впоследствие станалите дефектанти (дори и мъртвите!) ще имат пълноценен живот, защото ще им бъде помогнато и донякъде ще бъдат компенсирани недъзите им в условията на общностната любов и солидарност (мъртвите най-малкото ще бъдат почетени по достойнство, което пак си е вид живот, а няма да бъдат безвъзвратно забравени). Но това е възможно само при наличието на една телесно и умствено здраво, речеползвателно и символоползвателно мнозинство. От това условие няма мърдане.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)