|
В отговор на:
от рода " Ако бе възможно тази горчива чаша да ме подмине, но да бъде Твоята Воля Отче Мой!"
Точно така - хубава бележка. Защото не сме достатъчно "автоматизирани", за да бъде просто "неговата воля", а има някакво затруднение, което е нашият свободен избор. И това не е просто свързано с "неефективност" на обучителната програма, а е следствие от комплексността на нашето същество (да съвместява много импулси).
Част от естеството на свободния избор е точно в неговата "трудност", че ние сме препънати от него, спрени сме и виждаме, че има избор. Ако всичко се решаваше по автоматизирани механизми, никога не бихме се замислили. Значи всички автоматични настройки (подсъзнателни, инстинктивни, вербални, поведенчески, ситуационни) могат да разпространят ефектите си до най-високото ниво на съзнанието и пак да доведат до "зависване" в баланс между две алтернативи, което ще рече, че целият "компютър" на човека не е успял да произведе отговор и сега отново трябва да се захване с проблема, за да осъществи конкретното си решение в ситуацията.
Какъв ще бъде подходът ни в този момент на "свобода" е свързано със свободния избор, макар той също да е оцветен от нашия характер, от естетика, етика, емоция или основен "блупринт" за онтологията на света. Примерно дали разглеждаме света като хаотичен или организиран, по какъв начин сме включени в него, дали носим отговорност изцяло, за близките си или единствено за себе си, дали сме в състояние на криене и икономисване или в състояние на експанзия и т.н. Значение имат какви са целите ни (съответно каква е мъдростта ни за да имаме такива цели и защо) и доколко сме се оставили на нещата да се случват или ние да ги реализираме. От друга страна, след свободния избор светът на свой ред реагира на него и ни показва по какъв начин го приема или не го приема, като модифицира намерението и действието ни до тяхната реална посока и последствия.
Мога да си представя ситуацията да придобием такава нагласа, че почти винаги, когато сме затруднени да решим нещо се консултираме с "енциклопедията на Бога" и тя ни дава отговор. От друга страна, практикувайки дълго едно поведение, то се превръща в естествено за нас и все по-малко имаме моменти на "ступор", за да осъществяваме някакъв свободен избор. Примерно когато шофираме също всичко започва да се върши автоматично. Това обаче ни подсказва за нещо друго - автоматизирайки шофирането, ние получаваме свобода да вършим още нещо или пък да коригираме стила на шофиране с по-голяма свобода. И съответно се появява свободният избор като част от въображението или свободното време, а в случая на Бога - от интерпретацията, развитието или по-задълбоченото вникване в мъдростта: вече не просто в план да я изпълняваме, за да решаваме дневните си проблеми, а да генерираме нещо повече от това. Всъщност това се отнася и за съветите да кажем от баща ни - до един момент те са втори "разум", с който да се консултираме, докато накрая се превърнат в определена система, от която трябва да генерираме нещо още повече, било собствено, било трансформативно (като прокреация на онзи дух, насока на мислене и подход).
|
Re: Христос казва нещо [re: reborn2008-166648]
