Замисли се за нещата, за които си отговорен и търпиш наказания и награди всеки ден. Дори и да вярваш в съществуването на свободна воля, си принден да признаеш, че повечето от тези неща са плод на генетиката, навика или външни обстоятелства. Тоест, в крайна сметка на Бога, защото Той е Кауза Финалис - Началото и Краят на всичко.

Ако променя първото ти изречение, автоматично сменям гледната точка:
Замисли се за нещата, за които си отговорен и търпиш ограничения и разширяване на възможностите всеки ден.
Първо, не се възприемам като потенциален престъпник, който да бъде насилствено държан в определени поведенчески рамки чрез наказания и награди. Като следствие от това, на свободната ми воля и става малко по-широко около врата и вече може да се прояви творчески. В случай, че природата не ме е надарила с бърз ум или здрави крайници, то в опитите си да се конкурирам с другите в определени области, ще търпя ограничения. Може да се родя в бедно циганско гето или забутано аборигенско село, тогава ще търпя ограниченията, наложени ми от околната среда. Ако възприемам тези ограничения като наказание, е твърде вероятно да развия съзнание на престъпник - виновна съм в нещо и съм наказана по подразбиране. Или недоволство на без вина наказан човек /християнството с неговия готов отговор за първородния грях силно поощрява и този мисловен модел/. Вместо да използвам творчески външните ограничения, да открия предимствата, които те ми предоставят - в първия случай свободата да не работя "като всички останали" и да не се състезавам с тях, а да се посветя на развиване на моите специфични вътрешни качества и способности; във втория случай свободата да овладея изкуството на оцеляването - издържливост, приспособимост, изобретателност - ще се изживявам като жертва и ще товаря околните с отговорността за това. Губеща стратегия. По тази причина не е гот да си самовнушаваме Божии или обществени наказания там, където са ни зададени ограничения. Освен, ако целта е да отречем свободната си воля. За мен тя се изразява в осъзнаването и волевото развиване на тези мои качества, върху които ограничението не се разпростира. Простичък пример: родена съм незряща, това е ограничение, което ме стимулира да развия до съвършенство останалите си сетива. Ти наричаш това "награда" /от кого?/, аз гледам на него като разширяване на възможностите ми. Така не се самосъжалявам или самоосъждам като наказана грешница, не страдам от факта, че не мога да конкурирам зрящите в куп зрителни дейности, обаче, откъм слух, обоняние, осезание и интуиция те могат само да ми дишат пушилката.
Като извод: мисля, че всеки от нас се ражда с определена мисия, задача за кратък отрязък от време и свободната му воля се изразява в начина, по който ще я изпълни или ще откаже изпълнението и. Мисля също, че човек не бива осъждан чрез наказания или награди на Оня свят заради това, че е проявил свободната си воля приживе. Прословутият Божи съд е по-скоро анализ, оценка и равносметка изцяло в полза на еволюционното развитие на въпросната "душа".