Да, нашите решения определят нашата съдба

Но и не само нашата.

В този смисъл Абсент е прав, но го изразява по друг логически път.

По моя начин: Чрез упражняването на СВ, която е ограничена от възможностите предоставени от Творението във физичен план /нека оставим "неограничеността" на фантазията на мира сега, въпреки, че според мен и тя е ограничена до рамките на възможностите на Познанието/Информацията / всяко действие волно или неволно има резултат, който освен че влияе на нашата "съдба", влияе и на чуждите съдби. Всичко това не може да излезе извън Творението. Това трябва да означава, че СВ е ограничена, а природните закони са част от предопределеното. Може да греша, но все повече и повече си мисля, че ако е възможен математически модел, то СВ се подчинява на Предопределеното.

Дефакто Абсент резонно казва: Тоест, в крайна сметка на Бога, защото Той е Кауза Финалис - Началото и Краят на всичко.

Волята на Бога е изразена в упражняването на СВ. За мен това е най-интересният тълкувателен аспект на Библията - причинноследствените връзки. В този смисъл Творението е изключително гъвкаво защото се подчинява освен на природните закони и на упражняването на СВ ако я включим в общата картинка. Такава теория води и до генетичните последствия, което меко казано е извод, за който човечеството все още буквално не е дорасло.

Въпреки, че идеята съвсем не е моя, била е изразявана и в тези клубове, но винаги е приемана с голяма критика и възмущение. Идеята бе най-грубо рамкирана така - ако Адам е съвършеният, то неговото морално падение започва да се отразява в поколенията, като естеството на поколенията играят ролята на индикатори за борбата с греховете. В Библията това е намекнато, а и изказано неведнъж, тоест не противоречи на подобни съждения. Примерно: наказание до 4 поколения. Теорията предлага не само външното наказание, но и евентуален физически недъг в поколението като вид урок/назидание за греховете на предците. Дава и отговор на тривиални въпроси свързани със злото, въпреки че е толкова радикално като виждане, че изключително малко хора са в състояние да го изследват без да влагат емоции.

Често съм мислила как всичкото това може да се вмести в еволюционната теория и след като се запознах по-подробно с мутациите се оказва, че в животинския свят те са полезни или отпадащи за вида. Живите видове боравят с количество информация. Изключително интересен ми е въпросът с информацията защото в най-примитивните ф-ми също се наблюдава вид "информирано" поведение. Извършват се "целеви" действия. Всяка промяна в "информационното натрупване" води до изменчивост на поведенческата ф-ма и видът еволюира. Оцеляват видовете ползващи правилно информацията от природата. видовете, които не могат да се приспособят в моето разглеждане на въпроса са видовете, не успяващи да се адаптират и към новата информационна среда. Всъщност една от основните причини за еволюирането е именно боравенето с информацията. Може в случая думата информация да не е правилната, но изразява мн. добре това, което се опитвам да обясня.

В такъв случай идеята за Бог се явява вид информационна придобивка. Тривиално е твърдението, че хората са измислили Боговете поради неразбирането си за средата и определени психически нужди. Моето твърдение е, че може да се погледне и по друг начин - чрез натрупването и обработката на информацията се стига до извода за бог/богове, а аз винаги съм твърдяла, че това е първото разбиране на хората за природните сили. За глобалността на функциите на творението. Първоначално силите са разглеждани като отделни величини, докато монотеизмът всъщност изразява абстрактната идея за неделимост. Поради това, че Библията е списана в един по-късен период когато информацията вече може да се запазва на носител, в нея са включени и някои по-древни виждания като това за съвършените първи хора. Според мен това също е един абстрактен казус. В това виждане се изразява разбирането за последствията. Това е фундаменталното разбиране за боравенето с разума като причинител на причино-следствени връзки отразяващи се на цялото Творение.

Винаги съм твърдяла, че подценяваме интелекта на предците си. Натрупваната във времето информация е достигнала до изключително важни за етиката и морала виждания, които са изразявани чрез скромни в научен план, но силни в духовен план изводи. Раждането на идеята за свободната воля и формата, под която е разглеждана в Библията е универсална. Неразбирането и идва първо от изразните средства и второ от нежеланието да се погледне на хората от преди 4000 години като на едни напълно адекватни дори в съвременен план същества. Единствено погрешната интерпретация на информацията е отговорна за някои от "грешните" опити за обяснение на случващото се, но наблюденията са в напълно правилната посока. Така или иначе погрешните такива отпадат сами с времето като неудобни за боравене или заменяни с по-точните си в обяснението еквиваленти.

Библията е опит да се изгради едно Обща теория за функционирането на Творението, включваща мястото на разумния индивид в него. А фундаменталната идея изказана в нея е, че разумният вид упражнява влияние с ограничена функция, която освен, че се отразява на Творението трябва да има насоченост към добруването му - т.нар път към Бог.
Всичкото това води до радикални виждания като това за Великия Разум, Общо информационно поле, които съм все по-склонна да приемам по-сериозно от колкото досега.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите