Въпросът за т.нар. теодицея (че Бог не е виновен за злото), не се припокрива напълно с въпроса за свободната воля на човека. Бог е причина на всичко и не е виновен за нищо. И обратно - човек не е първопричина на нищо, но е виновен и подлежи на наказание за много неща, поради вродени или средово придобити дефекти, които Бог му е пратил.

Мерси за цитатите от св. Василий Велики и св. Григорий Палама, но те могат съвсем спокойно да се преведат, вместо в термините не свободната воля, както ти тенденциозно се опитваш да сториш, в термините на усвоените в жизнения път навици и личностови черти на конкретния добротворящ или злотворящ челяк. Пак повтарям: това, че в човека има нещо повече от непосредствена амебна реактивност спрямо обкръжаващата го среда, съвсем не означава, че той има свободна воля, надхвърляща натрупаните чрез проба и грешка паметови схеми за реагиране спрямо средата.

Относно квадратните скоби, с които си обяснил евангелския текст: какво да кажем тогава за закоравяването на сърцето на фараона от страна на Бога за да се изпълни плана Му за прехода на народа Му към Обетованата земя?

Всичко, абсолютно всичко до най-малкия детайл, е причинено от Господа; и доброто и злото; за Негова прослава!

"Аз създавам светлината и творя тъмнината, правя мир и причинявам бедствие. Аз, Господ, върша всичко това."
(Исая 45:7)

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)