Хората са виновни за отношението си към онези, които са "изключени", но това е по-малката страна на въпроса. Това е едно пасивно отношение - нещо като да се сърдим на тръстиката когато я буташ и тя има някаква реакция.

Корените на истинското зло се крият в организираните около идеята на омразата програми. Те имат няколко изражения - в образователното съдържание (визирайки това за децата или за специалните "изпълнители") и в полето на конкретно измислен проект, целящ да нанесе някаква вреда върху друга част от населението.

Въпросът за свободната воля хубаво се завъртя и дойде до проблема за злото. Защото явно за това има значение. Как да оправдаем някакво зло, което ще вършим. Накратко, човек не може да оправдае злото си. Първо трябва да е мислил, за да не попада в система на злото. Освен това и в хода на изпълнението може винаги да степенува или да възпрепятства някои действия, които нанасят зло. Така че, какво е това, освен свободен избор? Не може да кажеш, кракът ми или далакът ми решиха да постъпя така. Да се правим на "изкуствено оглупели" или "фанатизирани отвъд възможността за вникване", за да избегнем въпроса на свободната воля е друга тактика, която при рационално разглеждане не може да мине. Неслучайно и в съда не ги признават.