Навлизаш във философски теми и така не знам къде ще му излезне краят. Защото стане ли въпрос за философия, може да се отклоня и в библейски по-неканонична нишка, зависи къде ще ме отведе мисълта или впечатленията от живота.

Опитомяване

Трудолюбието, чистенето и красотата са свързани и с уязвимостта на човека. А именно, че той не е носител на цялостността и достатъчността в своеволието си, а бидейки сам по себе си слаб, често се свежда до това, което и една котка или куче - да бъде симпатичен на околните, да се вписва в техните очаквания и едва оттук нататък да търси друго. Но пък, сам по себе си разумът няма нужда и от тези неща. В този аспект разумът се доближава до архи-демиургична самопринадлежаща си енергия. Обратно, овладявайки правилата на чистотата, красотата и труда, сега пък може да уподобиш мастерството си на един благоприятно плаващ кораб. Това прозрение за трите елемента може да не е само следствие от "инцидента на уязвимостта", а да се е породило и от ранно осезание за това какво "работи" в света.

Част от трансформацията на теологията може да бъде свързана с това да се преобразуват външните очаквания (на хората или на средата) в логически принципни положения и взаимовръзки (на битие, разум и емоция) и по този начин да се интернализират, което пък ще им придаде енергия и ще ги превърне в задвижващи отвътре навънка. Относно това, ние имаме доволство, когато се "самореализираме", тоест нашите принципи постигат успех в света. Само че не трябва да забравяме, че това "автоматично" поведение е по-скоро за гарантиране на базалната сигурност и спокойствие, а всъщност трябва да възприемаме (или пък духовниците да се заемат с това) и обратната връзка от битието, която да се трансформира в други принципи, ако се налага.

Накрая, за генеративните ефекти на труда и на мързела. Мързелът е подобен на неспособността да вършиш една дейност, което те кара да търсиш реализация и да подемаш откривателство в друга сфера. Подобен ефект има и специализацията. След като си се специализирал тясно в една сфера, след това искаш реализация като продължение или надграждане на тази специализация. Така че изначалното трудолюбие на Адам и Ева трябва да се схваща в дейността на човека към живот, която може да има своите вариации. Ще се получи някакъв труд, но как ще се получи също е друг въпрос.

Също така труд е когато имаш някаква неспособност, "мързел" или "странност", въпреки това, да не се оставиш на произвола (защото произволът е там, където се концентрират всички опасности, изследвани и неизследвани), а все пак да следваш едно консервативно и по-благоразумно поведение, (даже въпреки някои вътрешни импулси, които могат да те насочват в обратната посока).

Добро и зло

Кой да бъде основополагащият принцип - доброто или злото. Дали да сме синове на доброто или на злото. Погледнато цялостно имаме екология. Погледнато частично имаме собствен интерес. Но собственият интерес се реализира също чрез групиране в микро-екология от кохерентни интереси. Също така собствените интереси на всички не могат да са така насочени, че да подкопаят глобалната екология. Всичко това зависи и от житейската ситуация. Доброто действа от позицията на вече получена власт, а злото от притискане в ъгъла. Защото дори вълкът като се наяде, не може да изяде повече. Ако пък се нуждае от прекалено много храна, без друга причина, то това може да свидетелства за някаква неефективност в неговата система. Изострянето на злото е следствие от някакъв "глад". Когато говорим за човешкото общество, хората имат способността да възприемат поведението и принципите един на друг, от което се получава безкрайна игра на добро и зло. Но тази човешка сила или движение, която трансформира вълците в кучета и лъвовете в котки, дали няма да засегне и най-закоравелите престъпници. Мисля, че е ясно, човечеството е съвсем различна "игра". Както нищите ще бъдат засегнати от този процес на "дружелюбие", така и който и да е престъпник в неговата пещера или мислена парадигма.

Дали тук не може да става въпрос за някаква отделна раса, за която да не важат тези правила и процеси. Ами не може, защото да проследим самата логика. Когато някой "шеф" се изкачи на върха на тази нация, той ще започне да изисква определено облагородено поведение от своите съграждани, поставяйки ги в положение на подчинение (както котките и кучетата са зависими от нас). С времето очакваме тези "шефове" с по-голяма вероятност да се сменят (защото в края на краищата са един човек или едно семейство и нямат същата дълговечност), така че на върха да застане някой от наполовина облагородените представители и процесът да се засилва. Освен това, ако си заобиколен от хора с ново облагородено поведение, то няма нужда да подхождаш с някакъв вид предишна агресия.

Някой може да се запита дали жизнерадостта и ефективността на опитомените кучета и котки не е все пак следствие от вложените им животински и жестоки инстинкти, в степента, в която са запазени. Това е спорно, защото първо тези инстинкти (изключая някакво психическо отклонение при животното) са напълно трансформирани. От друга страна, при опитомените животни се засилва поведението на играта, за сметка на агресията при оцеляване. Играта пък на свой ред е достатъчно генеративна за изобретяване на нови начини на оцеляване, в сравнение с чистата агресия. Даже често най-голямото страдание на човека се оказва това, че не може да измисля достатъчно интересни и нови неща в своето време, получаващо изражение в състояния от "ступор" до "скука", "отчаяние" и "вкисване".

Въпросът за съвместяването също има интересен отговор от тази гледна точка - нима искаме да избием всички кучета, за да останат само котки. Всъщност това е съвсем ненужно и точно разумът в процеса на очовечяването си придобива капацитет да го осъзнае.

Ако злото се разгледа като принцип на задкулисната огранизация, то анти-конспирацията или пък контра-конспирацията също е принцип на организация. Доброто само по себе си е принцип на широка (и то даже най-универсалната) съобщност.

Табу

Страхът от злото или неговото изключване може да има два аспекта - първо да се ограничи въздействието и несъзнателното възприемане на определени поведенчески модели и второ евентуално да се ограничи комуникацията на определени заболявания (които вероятно още не са изследвани в целия им спектър). Тоест злото не е нещо, с което да взаимодействаш безразборно. От друга страна винаги ще има някакво частично разчупване, било на табута, било на поведение, но въпросът е да се извлекат цялостни философски (научни или духовни) изводи от това.