Добре, ще доразвия още малко примера с умствено изостаналите, за да стане по-ясна тезата, която поддържам относно това, че човек е отговорен за действията си, въпреки липсата на свободна воля. Бавноразвиващите се са наказвани (негативно санкционирани) от обществото заради това, че не могат да изпълняват някои базисни комуникативни и инструментални функции. Те са наказвани без посредничество на съдебната и изпълнителната власт, а директно от другите членове и извъндържавни инститиции на обществото, просто защото не могат да вършат в нужната за пазара степен производителна, комуникабилна или развлекателна работа. Тоест, защото не спазват някакви норми, в случая - норми на производителност и функционалност в значими сфери. "Сори, човече, нищо лично, ама не мога да те наема в моя ресторант дори за мияч на чинии, защото си много бавен и чупиш много, колкото и да си съвестен и да се стараеш..." Да не говорим за по-крайните случаи на директна подигравка, малтретиране и злоупотреба с подобни хора в неравностойно положение. Чаткаш ли, Енос? Хората са отговорни и наказвани или поощрявани всеки ден за действията си, независимо от това, дали тези действия се приписват на свободната им воля, на природния им интелект или на мъчно усвоени навици и компетенции. Когато някой системно нарушава правилата или системно извършва нещо похвално, то това погрешно се приписва на свободната му воля, а всъщност става дума за системно поддържано от генетиката и социалната среда поведение. Най-зле откъм удостояване с атрибуцията "свободна воля" е мнозинството, което е в статистическата норма по отношение на някоя социална практика. Хората, които по отношение на някоя добродетел (тоест морална или религиозна норма) не са нито злодеи, нито светци, по-рядко биват тутуловани като свободно-волеви (по отношение на тази добродетел) и по-често биват снизявани до продукти на навика и обстоятелствата. Този идеологически трик с приписването на свободна воля на крайностите в статистическото разпределение по някоя скала на значимо социално поведение и приписването на привичност и детерминираност на онези групирани около средата, т.е. на онези които са "в нормата", цели тъкмо динамичното калибриране на "нормата" чрез постоянно проблематизиране на границите й. Или казано с други думи: нормите се проверяват и коригират чрез спорадичното им нарушаване (не от всеки, но поне от маргиналните свръхпорочни и свръхдобродетелни агенти на Божието Провидение). И това нарушаване или по-точно възможността за такова нарушаване се зове патетично "свободна воля". Това, накратко, е поуката от разказа за Адам и Ева в райската градина, с който равините мъдро са решили да декорират началото на Тората.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)